Кое дава право на няколко новоизлюпени депутата да:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
25 коментара:
Много интересен казус и ще обясня, защо за съжаление имат въпросното право (което разбира се не означава, че трябва да се държат като дебили или просташки, да обиждат и да не спазват правила).
Политическите партии инициират и организират тези конференции, те са модераторите и също могат да определят правила извън известните етични кодекси. Очевидно е, че пресата не спазват елементарни, етични правила (а би трябвало да има такива записани), прекъсват се, объркват нарочно с въпроси още от началото, държат се като деца, задават несвързани въпроси с цел единствено да създадат хаос, вместо да търсят истината. В Германия и Сащ още по-брутално забиват журналисти (краен пример Тръмп) и им забраняват да задават емоционални въпроси, когато не се спазва ред на мисълта при задаването на въпроси в прес-конференциите. Е, германците по-много културен начин казват, че въпроса е глупав и закопават с подигравателна усмивка.
Очевидно, зависимата журналистика в България доведе точно до това. Да не се спазват правила, а само корпоративни интереси, това да води до "мътене на водата" вместо изчистване на неяснотите и въпросите. Журналистиката е в битка и криза, г-н Грънчаров.
Както знаете съм много критичен към медиите, очевидно това е инсценировка на медийната гилдия в България против държавността, има голяма полза от това в държавата да е каша и особено медиите насъскват и предизвикват този хаос.
Кое им дава на тях това право да създават хаос и безредици?
Кое им дава на тях да прекъсват и да объркват с въпроси?
Аз лично не разбрах смисъла на тази конференция. Слави говори по тяхната медия космически теории, а по националните вика протежетата си да се държат просташки?
Единствено тези тримата от ИТН дават тази възможност за хаос, като не модерират правилно конференцията и допускат взаимно неуважение.
Те имат това право като инициатори и също задължение да оправят кашата, която си сготвиха, странейки от националните медии и игнорирайки обществения интерес за отговори.
А Тошко въобще не се държи така неучтиво в собствената им медия. Или това е само мое наблюдение, как мислите?
Хахахахахаха,
"Кое дава право на ... да:
- ...
- ...
- храчат върху авторитета на колеги
- се държат цинично, да крещят, да дават акъл
- са прости, директни и тъпи, все едно са хитлерчета
"- Може ли още един въпрос?
- Не, не може.
- Млъкни!"
Грънчаров, ами това всичкото все за тебе е написано, бе! Ти:
- храчиш върху авторитета на бившите си колеги!
- държиш се цинично, крещиш и непрекъснато даваш на хората съвети, които никой не ти иска!
- си ... сам си знаеш какъв си! Или ще кажеш, че не знаеш :)
Другарко, много умно сте се изказАла! Само дето нема нищо вярно в сравнението ми с въпросните славчуви депутати. Нито "храча", нито се държа цинично, нито крещя, другарко. Просто Вашето възприятие на това, което правя, е съвсем изкривено заради бесовската злоба към мене, която Ви тресе. Смисълът на тива, което правя, другарко, е съвсем недостъпен за Вас по указаната причина...
Г-н Спартак, да Ви призная, аз тяхната телевизия не я гледам изобщо откак стана платена, но и преди съм я гледал с насилие над себе си, долавям нещо нечистоплътно и нечестно в популистките изфърляния на Славчу и на слугите му, сценаристи и дори артисти. В морално отношение те са доста зле, там е работата, че у нас на морала изобщо не се държи. Това, което пишете за журналистите, е напълно вярно, изцяло съм съгласен с Вас - по причина на това, че еточно така, че е истина. Ние почти нямаме истински журналисти с малки изключения, потвърждаващи правилото, изключенията се броят на пръстите на едната ръка кажи-речи, хайде, да са на двете най-много: Иво Инджев, Евгений Тодоров, Светла Петрова, кой още, те заслужават и доверие, и уважение, а останалите са просто една подкупна и способна на всякакви мерзости гмеж, която се чуди какво да направи че да бъде купена и да направи мерзостите, на които е способна. Много е зле в това отношение у нас особено, а и в света предполагам има такива тенденции. Но по света аз си представям нещата така: вярно, тгони се печалбата, пазарният принцип обаче означава, че все пак е временен успехът на тия медии, които заради лесната печалба почнат да изменят на принципите на самата журналистическа работа. Като не уважават зретилете и читателите си, като си позволяват да ги лъжат и манипулират, ще дойде все пак времето, рано или късно, да отблъснат, лека-полека, повечето хора - животът все пак поставя всяко нещо на неговото място. Варно е, че в истинската журналистика главното са идеите, истините, а не парите. Който служи на парите, на когото богът са парите, няма да просперира в сферата на истинските неща, а те в крайна сметка владеят света и движат живота, имам предвид духовните, нравствените неща. Или може би бъркам в тази своя фундаментална идеалистична вяра?
Да Ви попитам: как намирате моите коментари, отговорите, които съм Ви дал? Май се ровите и търсите, а някой са на публикации, които са отдавнашни? Тази платформа кой знае защо няма в менюто място, където да се показват последните коментари, което е много лошо, не знам какво да направя да реша този проблем. Дали да не взема сам да си изобретя такава платформа, само дето не умея да я направя така, че да е автоматична, а всичко аз трябва да правя на ръка?! Но това, че не може лесно да се намират последните коментари води дотам, че дискусиите по-бързо замират, което не е добре...
Затова и изглежда замряха блоговете, по причина на това, че не могат лесно да се намират коментарите, докато във ФБ този проблем е решен чудесно...
Моят блог пък се възприема от българските тъпанари, работещи във фейсбук като "спамърски" и ми забраниха да слагам линкове от него. Затуй и не може, както е нормално, коментарите да бъдат изнесени там, където публиката е значително по-голяма. Не знам какво да правя по този пункт.
Просто престанете да спамите и може да ви простят.
Другарко, дайте пример кога моя милост спами? Какво Вие лично разбирате под спам? Всичко, което не сфащате, е спам, тъй ли? Което не Ви харесва, е спам?
Грънчаров каза...
Другарко, дайте пример кога моя милост спами?
Винаги. Спамът е Ваша запазена марка, Грънчаров. Вашият блог е непресъхващ изблик на кавгаджийско заяждане с всеки, който Ви е обърнал внимание или се забавлява с бръщолевениците Ви на типичен надзирател, изпълзял от дупката си и бълващ омраза като неоправена от 10 ноември 1989 година досадна съпруга.
Учител
Другарко, интересно е, че изобщо не се притеснявате да демонстрирате открито своята пълна неадекватност спрямо реалностите на живота. Вярно е, че сте анонимна, но чувството за срам дори Ви е непознато. Вашето заслепение, другарко, е наистина потресаващо. Вие сте робиня на една напълно глупава, но твърде разрушителна емоция. Други личности освен мен мразите ли така силно? Примерно какво Ви е отношението към колегата по блогърстване Иво Инджев?
Грънчаров каза...
Скъпи философе-психоложе, Вие, скъпи, току-що се самоописахте:
1) пълна неадекватност спрямо реалностите на живота;
2) чувството за срам (...) Ви е непознато;
3) Вашто заслепление (...) е наистина потресающе;
4) Вие сте робиня на една напълно глупава, но твърде разрушителна емоция.
Дотук добре! По-добре не бих могъл да опиша вътрешния Ви пейзаж.
На мазно зададения в стила на тайния полицейски агент Бретшнайдер от романа за добрия войник Швейк: "А други личности освен мен мразите ли така силно? Примерно какво Ви е отношението към колегата по блогърстване Иво Инджев?" – като възпитан и влюбен в живота пловдивчанин, аз, драги, обичам всички твари, бродещи из медийното пространство. Обичам не само Иво Инджев, но и синчето на поета Недялко Йорданов от Бургас, и Илиана Беновска обичам, пленен съм от Ива Николова, изпитвам слабост към екзотичните екземпляри от човешкия род. Но ти, др. Грънчаров, не си и екзотика, а скучен, кофти ударен от живота вял тип, въпреки напъните ти на плондер (въздух под налягане).
Учител
Мила и тъй простодушна другарко, благодаря за тъй високата оценка, която неволно сте ми дала, макар явно да не се усещате! (Което говори за тъй високите Ви, безспорно, ентелектуални качества!) Съветвам Ви, когато отново Ви овладее бесовска злоба към моята тъй скромна персона, да се ухапете някъде до кръв, ще Ви раздобрее... ако пък бесовската Ви злоба към мен изобщо не Ви пуща, нищо не Ви пречи да заминете директно към психиатрията, там има начини да Ви помогнат. (По пътя към нея пейте и танцувайте любимата си песен "Три танкиста, три весели други...", и тя помага...)
Г-н Грънчаров искам да Ви отговоря на въпросите за медиината обстановка и за структурата в блога.
Първо, осъзнавам напълно, че общесвената комуникация има решаваща роля за нашето възприемане за щастлив и достоен живот. Комуникацията в медиите ми прилича понякога на семейна и междусъседска свада. Между хора, които или не умеят да спорят или нарочно така спорят и комуникират, за да объркат или побъркат другия тотално. Незнаещият не само, че много бързо се поддава, но и е готов да вярва на всякакви лъжи. Много сте прав, че в спора се ражда истината или поне успяваме да видим проблясък от нея. За това трябва и повече да говорите, защото е важно да се спори и да умеем да спорим за идеи без да се сбиваме физически. Това философитее и ораторите го умеят добре. На мен ми се налага на работата да споря редовно и вече така свикнах, че започна да ми харесва :-) А спорове ще има винаги, щом има различни мнения, идеи и интереси.
Да завърша за медиите и защо създадения хаос и кавги в общественото пространство са лоши и пагубни. Защото когато човек вижда, че това е нормално и приемливо, и той става такъв напук на собствената си хармония. А за да е щастлив и доволен, трябва да има ред и красота и малко любов (платонична) в комуникацията. Е, това немските медии го владеят по-добре от нас и е тяхно оръжие. Пресата е 4тата власт! Власт, а не някакви си приказки и идеи, дрън дрън яре, затуй комуникацията е сила. А хаоса в комуникацията е съответно слабост.
Второ, за Вашият блог и Вашите отговори и коментарите като цяло. Благодаря Ви за ентусиазма да говорите и да отделяте време. Надявам се да не пренебрегвате други важни неща като здраве, хармония и любовта към близките и приятелите.
За блога ще е добре да се отделят темите на категории: политика, философия, психология, дискусии и т.н. и да има такива раздели т.е. ред. Но дали това е възможно, незнам. Иначе се губят темите след няколко дена и трудно се намират. Например незнам до какви заключения стигнахме преди 1 месец и е трудно да намеря пак статията и незнам дали има нови въпроси и коментари. А че всички са се преместили в социалните мрежи и блогърството изчезна се дължи на промените в дигиталното пространство, а не че хората не се интересуват от философия. В момента, вниманието на масата хора е в инстаграм, фейсбук, ютуб, а не по интернет страници. Срещу тази промяна не можем да се борим.
И за заключение Ви поставям този въпрос и казус. Тъй като темата е простащината в медииното пространство и кой дава право и път на това. Вероятно този въпрос се разисква в първи семестър по философия и психология.
Една чаша е наполовина пълна и наполовина празна! Казваме ли истината, ако сме заклети песимисти, и настояваме, че чашата е винаги наполовина празна? И лъжем ли когато не казваме, че чашата е наполовина пълна? Какво не казваме и нарочно премълчаваме на читателя с това твърдение? И може ли да вярваме на някой, който ни казва само песимистичнати истини, а примерно, че сме винаги "много зле" и чашата ни винаги ще бъде празна, но дори само наполовина. Води ли това до промяна на комуникацията в обществото, когато всички започнат да повтарят тази "новина", а именно "Обречени сме, хора! Чашата ни е наистина доста празна. Доказано е."
За медиите си заслужава още много да дискутираме, иначе това, което казвате, е толно така, напълно прав сте. Медиите да територията на дебатите, а без истински и пълноценни дебати няма демокрация. Без свободни медии няма демокрация. Но как се постига тази така потребна свобода на медиите? Много сложен проблем. Според мен пазарният принцип поражда свободата в медиите. Тоест истински добрите медии в крайна сметка оцеляват, а лъжливите и несериозните в крайна сметка заслужено загиват. Същото се отнася и за журналистите, които нямат съвест и за пари са способни да станат медийни мерзавци, и за тия, които имат достойнство и са способни на лични жертви в името на истината. Тези последните всъщност са голяма рядкост, аз имам щастието, че лично познавам такива: Евгений Тодоров, Иво Инджев...
За коментарите има един изход: да ви дам право да станете автор в блога ми, поне ако не за друго да можете вътре в блога лесно да намирате последните коментари по публикациите, които следите, но които са от преди време. Такова нещо обаче може да се даде на човек, на когото имаш пълно доверие. На Вас мисля, че мога да Ви дам тази възможност, защото знам добре, че Ви е много трудно да намирате интересуващите Ви публикации (дискусии). Много тъпо е, че няма такава притурка, която да показва последните коментари, това нещо помага за гибелта на блоговете. В блог-системата на Гугъл, която ползвам, няма, но в други има.
Другият вариант е да изнасям коментарите по моите публикации във ФБ, където е много лесно човек да следи дискусиите, които го интересуват. Да, ама ФБ ми забрани да слагам лиинкове от моя блог. Аз заобикалям това нещо като правя публикации в други мои блогове, които още не са забранени във ФБ, те пък съдържат линкове към моите публикации. Но това затруднява работата - и пак човек няма как да разбере яко някой е написал коментар в самия блог. Не знам какво да направя. Блоговете загиват. Всъщност всички, които имат профили във ФБ, фактиечски вече са нещо като "блогъри". Аз съм един от последните, които упорстват, поддържат блог и не се преместват изцяло във ФБ, където аудиторията е много по-голяма, а дискусиите обаче едва ли са кой знае колко съдържателни (в повечето случаи).
По въпроса за оптимизма и песимизма моята позиция е, че в общи линии оптимизмът е доста повърхностен мироглед. И не спомага за развитието, за прогреса. Истински дълбоките мислители са предимно песимисти. Действителността няма как да задоволява духа на мислещия човек, щото мисленето забягва напред - в сравнение със света. Но това също е голяма тема, заслужаваща по-внимателно осмисляне и обсъждане.
Въпросът за чашата беше по-друг. Когато кажем само, че чашата е наполовина празна, това може ли да е лъжа??? Премълчаваме съзнателно, че е и наполовина пълна и крием оптимизма, за да се откаже читателя от надеждата. Лъжа ли е това или пък само манипулация, съзнателно фокусиране върху песимизма и хаоса за новината. А достойно ли е това?
Пример - в която и да е статия да отворим днес, ще видим, че за заглавие се избира най-стряскащата история (днес починали еди колко си). Винаги най-лошото. По байтошово е било обратното. А германците съм забелязал, че също не обичат да се критикуват като народ по новините. Дори и нацистите са били някакви други германци, не родители на днешните.
А ако Вашето твърдение е правилно, че истински дълбоките мислители са предимно песимисти, значи ние българите сме най-мислещи и вероятно от най-мъдрите. Факт е, че сме сред най-нещастните и песимистични народи, защото вероятно много мислим. Обаче, Вие твърдите също, че българите ги мързи да мислят. Това води до противоречие в твърденията Ви или не съм Ви разбрал?
При възприемането на чашата, наполовина пълна и наполовина празна, просто става дума за акцент, за гледна точка. Като кажеш, че е наполовина празна, тогава не лъжеш изобщо, щото това е истина, нали така? А че е в същото време и наполовина пълна, това се подразбира, то имплицитно се съдържа в изказването, че е наполовина празна. И прочее. Но има огромно значение на какво акцентира човекът. Оптимистите са общо взето доволни от всичко свине, щото светът винаги е назадоволителен за мислещия човек, неговото състояние изостава от нашите представи за добро, правилно, разумно, справедливо и пр.
Българите не са никакви песимисти, ако бяха песимисти, щяха да са в съвсем друго, значително по-достойно състояние - щото здравият песимизъм активира силите за борба за промяна на реалното състояние. Песимизмът значи е реализъм, казахме, светът винаги изостава и трябва да бъде оценяван справедливо. Това, че българинът мърмори и се оплаква (и все причината е извън него, все някой друг му е виновен!) не е израз на песимизъм, а е инстинктивен опит да снеме от себе си отговорността. Когато мърмори, българинът всъщност обвинява, че някой друг му е виновен (политиците, географското положение, комунистите, демократите и пр.), а той самият, нищо че нищо не прави, а вечна жертва. Точно така прави типичният роб, оня, който няма никакво съзнание за свобода. А най-елементарно мислене се иска да признаеш, че щом хората нищичко не правят за да си подобрят положението сами, няма да дочакат някой друг да дойде и да ги оправи. Руснаците ни били "освободили", и то два пъти в историята (1878 г. и в 1944 г.), а сега щели за трети път да ни освободят, този път от "европейско робство", крещи масовият български тъпанар-и-роб. Такова, за жалост, е тъй трагичното полож ение с "интелектуализма" на масовия българин: съвсем не мисли! Малко да почне да мисли и да действа, ще промени съдбата си. Но мислещите у нас са крехко малцинство, при това, уж са мислещи, вечно се джафкат кой да води бащина дружина, те пък страдат от лидеромания. Аз във ФБ поставих въпроса за едно такова мрънкало, дето неуморно плюе по демократите, Манол Глишев се казва, там има интересна дискусия по този повод.
Ето тук е дискусията: https://www.facebook.com/AIGdb/posts/10158572646301872?comment_id=10158573186301872&reply_comment_id=10158573264846872¬if_id=1627137999745024¬if_t=comment_mention&ref=notif
Ето и нещо от самия Глишев пак с показателна дискусия: https://www.facebook.com/manol.glishev.980/posts/540711307354643
Тук определено не мога да се съглася, за песимизма и оптимизма, че света изоставал и песимизма означава реализъм. Напротив, и оптимиста може да гради и строи, и то с ЛЮБОВ и ентусиазъм. Песимистично мислещия е точно мързелив. А реализма си е реализъм, това че Вие оценяте реалноста негативно (песимистнично), не означава, че реалноста е негативна, а единствено Вашето възприемане е такова.
Факт е, че българина е един от най-черногледите и песимистичните на света. Не разбирам защо оспорвате тази истина, направиха се много изследвания. Причината затова е натякването му от медии и общество, че това което прави е лошо и негативно, и никога няма да ги стигне онези на Запад. А това е лъжа. Разбира се, че можем да ги стигнем. Трябва само да почнем да го правим и да изгоним онези (ивохристовците и гешевците), които ни пречат.
С други думи, за българина било едва ли не недостойно да живее и да съществува като човек на света. Ако е достоен човек, той би трябвало да се самоунищожи или самоубие, за да спаси другите по света. Това е медииния наратив, особено на западната пропаганда, а виждам, че в този наратив се нареждат руските, турските, северномакедонските медии и кой ли не още. Започне ли и нашата обществена обстановка така да мисли, сами си копаме гроба. Това е много лош и нихилистичен начин на мислене и действие.
Втори факт, и също доказано, че оптимистите са по-щастливи и по-успешни, имат "правилна вяра", следват Бога, Живота. Затуй и скандинавци и западняци ни изглежда че правят всичко правилно. А песимистите с какво умствено да са израстнали не мога да проумея? От цинизма, негативизма и нихилизма ли можем да се поучим за нещо добро? Не съм съгласен с вашето твърдение за "здрав песимизъм". Това е оксиморон. Песимизма е винаги болен и ляв, ако щете като комунизма бих го сравнил. Те не лъжат като комунистите - "всички ше Омрем, няма спасение". Или пък напротив, правят го, като не ни казват цялата Истина, което беше и моето първоначално твърдение???
Такова нещо, такова "животно" као "българина" няма, има различни българи, аз предлагам да говорим за масовия (типовия) българин. Той е черноглед, така ли? добре де, с какво да обясним тогава пословичната му търпеливост? С оптимизма му, така ли? Щото той е доволен и на това малко, което има. Друг народ би ли търпял да живее десетилетия наред със заплати, вариращи от 100 до 200-300 доляра, т.е. излиза, че масовият българин се задоволява с един африкански стандарт на живот. Това поражда ли някакъв песимизъм в душата му? Едва ли, щото иначе нямаше да е общо взето доволен от положението си, дотам, че се задоволява само с мърморене и псуване в кухнята пред жената (щот се прави пред нея на бабаит!), а не в борба за промяна на положението си. Липсата на борба за усъвършенстване на обществото и живота е доказателство за това, че масовият типов българин е доволен от живота си, т.е. няма особени изисквания към живота. Това означава, че е доста калпав оптимист. Не вярвайте толкова на масовите разпространени възгледи, че сме черногледи и пр. Де да бяхме малко по-черногледи. А че се вайкаме и оказваме не е същинско черногледство. Освен това черното да го възприемаш в черно нима не е реализъм, защо да го наричаме песимизъм?
Писимистите не са нихилисти, това пък откъде Ви хрумна?! Вярно е, че масовият човек смята оптимизма за по-доброто, за по-правилната философия, но тя наистина е философия на повърхностно мислещите, не схващащите трагизма на човешкото съществуване. Налага ми се да излизам, ще продължа после, живот и здраве да е. Приятна вечер!
Масовият българин не може да излезе от черногледство си, защото според мен не знае как, не вярва, и е възпитан от комунизма така да чака наготово. Наготово чакат винаги децата и непорасналите. Когато не им дават това, което им трябва, започват да мрънкат, да просят, да черногледстват че цялото управление на държавата и някои "те" са им виновни. Става едно пораснало сърдито дете, което само се сърди и говори нарочно наопаки.
Работата на образованието и медиите в случая е да го възпитат. Очевидно, или не могат или не искат. И така нашеницът си потъва в песимизма и цинизма (в краен случай нихилизъм) и не може да излезе от омагьосания кръг на дявола. Крайният песимизъм води отчаяние и нихилизъм, това е лесно доказуемо, а както споменах има и изследвания вече, че по-щастливите хора са по-успешни и оптимистични.
И как да излезе българина оттам и да се бори като не вижда надежда по медиите, няма правилна вяра, и не знае как да я намери, все атеистични възпитания, наследство от комунизма.
А това, което имате предвид за "здрав песимизъм" вероятно имате предвид скептицизма? Възможно ли е? Аз така Ви тълкувам думите, ако не трябва да ми направите разлика между скептицизъм и "здрав песимизъм".
Благодаря за предложението и доверието да съ-творим блога Ви. Мога да участвам в дискусии и коментари, но за активно съ-блогърство в момента нямам достатъчно време. От една седмица правя видео-коментар за популизма в политиката. Трябва ми малко още да го довърша. Отделно работя много и гледам деца, а вечер чета книги за философията и любовта и тяхната история и роля в живота ни, като единствена хубава надежда и отдушник от личната ни безизходица. Чудя се дали на българина, а и тези като мен в чужбина, нямат същата душевната съдба. С една шепа приятели споделяме подобни мисли и тревоги.
Прав сте. Съгласен съм, че българинът чака наготово, а също така обвинява, все се мъчи на някой друг да прехвърли вината за собственото си положение, все някой друг му е виновен, освен това, както е известно, все чака някой да го оправи. И затова и мърмори. Нещата за него уж са лоши, но в същото време са достатъчно добри за не се налага да не се налага да прави каквото и да било, да не прави нищо за промяната им. И какво излиза? Песимист или оптимист е? Ако беше песимист, щеше ли да чака? И щом чака, щом се задоволява, пък макар и с лошото, дали пък не е всъщност оптимист?
Публикуване на коментар