Ето, четете новата ми книга с условно наименование РЕАНИМАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА, която реших да издавам на части, ето тук е първата й част:
Алгебра на политиката
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
7 коментара:
Не.
И къде е алгебрата въобще в политиката? Ако политиката е повече философия, няма сметкаджийство и алгербралък. Само на приказки има сметки има и формула?
Интересно, че думата "алгебра" я свързваге с правенето на сметки. (Ако бях нарекъл книгата си "АРИТМЕТИКА НА ПОЛИТИКАТА" може би щяхте да имате право.) Не нарекох книгата си "ФИЛОСОФИЯ НА ПОЛИТИКАТА" щото е много задължаващо. Просто исках да съобщя някои непоклатими истини за политиката, подобни или родствени на положенията на алгебрата. Пречее, нищо не ми пречи да променя заглавието. Това един вид е пробна публикация. Имам и идея за "аудио-книга" ("видео-книга"), т.е. вместо да пиша да разказвам с видео за книгата си и дори да я направя в диалогична форма. Ако искате може да ми станете съавтор. Идеята е да се направят близки до съзнанията на хората тия най-прости истини, които изразяват или един вид разбулват политическото тайнство.
Аз Ви написах и още един коментар, но е изчезнал. В него Ви похвалих за труда и ще си поръчам книгата, ако излезе като такава.
Кратък сборник за политически теории, които спокойно може да се преподават и на ученици.
А на немски дясно и правилно също е една дума rechts. Правото е das Recht. Интересно е, че да си "десен" или "прав" е обида на немски. Левите медиите използват всяка проява на дясност като упрек и обида и сравнение с национал-социалистите, които пък се търгуват за "крайно-десни" или крайно-прави (ultra-rechts и far-right).
Аз не съм съгласен с това деление, че комунистите били крайно леви, а пак национал-социалистите - крайно десни. То е останало като догма на Коминтерна, по съвсем понятни причини (пълната близост във всяко едно отношение на двете доктрини и практики!) комунистите измислят тази мнима "противоположност", която е равностойна на пълна идентичност, на пълно съвпадение.
А иначе е много жалко че се е загубил комевнтарът Ви. Никога не бих си позволил да го спра. Даже и да не сте си сложил името, като видя, че е сериозен коментиращ, аз го пускам, спирам само глупостите, в които разни бесни комуноиди ме ругаят и обиждат като хамали.
Тогава би било интересно да добавите още една глава-въпрос за делението на леви и десни и на цветове.
С удоволствие бих се включил, но свободното ми време е ограничено и непредсказуемо. Мога да се пробвам за начало да прочета една глава от книгата с мои коментари и да кача като видео в ютуб. Пък да видим как ще се получи.
Аз от години (във вразка с преподаването на предмета "Гражданско образование" се мъча да напиша едно съвсем кратко и просто изложение на най-важните проблеми от тази сфера, ала очевидно материалът, поради сложността си, не позволява. (Написах обаче две книги, които излязоха доста обемни, едната се казва СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, а другата - БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА. По-раншно помагало по тия въпроси е книгата ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, която години наред използвах в обучението на младите, тя се доближава най.много до това, към което се стремя: краткост и простота, иначе казано: човечност!) Ако опитате да се включите в тази работа, ще бъде чудесно. Нищо не пречи дадени въпроси, на които аз съм дал свой отговор, да ги разтълкувате по свой начин, било в текст, било като видео, и тия неща после по подходящ начин да бъдат дори добавени към окончателния текст, примерно в едно хартиено издание. Такова участие ще бъде от полза според мен, защото въпросите наистина не допускат еднозначно тълкуване, иска се и алтернатива на всяко възможно твърдение. Тук бих искал да Ви запитам как смятате, дали за младите хора, за учениците, е по-добре такова едно помагало да бъде в текст (те дали изобщо вече са склонни да разгръщат книги, пък макар и леки, кратки, прости?!) или е по-добре, с оглед усвояването, тия въпроси да бъдат разглеждани в поредица от кратки видеа? (И дори, защо не, кратки дескусии във виедоформа?) Много ме вълнува този въпрос. Не знам защо, но имам усещането, че се появи поколение, което вече съвсем не чете, а предпочита да чуе това или онова, във втория случай ефектът е значително по-голям, така ми се струва, не знам дали съм прав. Същевременно се плаша, че има разни "звезди" (като Вулева например и други идиоти!), които занимават младите с разни простотии, псуват като хамали, правят се на пичове, ала младите много ги слушат, по тази причина и станахме такава нация, в която простотията е на завидна висота, да не говорим колко е масова, даже стигнахме дотам, че двете водещи партии са партии на простаци, конкурурат се за вота на простаците, умните и сериозни хора се оказахме твърде малко. Не знам как е по този пункт положението в Германия, тя минава да интелектуална, за умна нация, ще ми е интересно да разбера?
Публикуване на коментар