Част III: Каква щеше да бъде България без комунизма: Изгубената естетика
Заградената в червено част от класическия Пловдив е „изтрита“ наведнъж през 70-те години...
... Според слухове, това се случва, за да бъде зарадван диктаторът Тодор Живков преди посещението му с новината, че е разчистено място за голям площад за манифестации. Такъв действително е изграден и сега се нарича „Централен“, но тогава името му е „9-ти септември“. Построена е голямата поща, която представлява масивно циментово разширение на съществувалата до Дом Кудоглу:
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар