Това, че кандидат-премиерът се е отказал от философията и се е захванал с нещо напълно нефилософско, а именно с правене на пари, как ли му е повлияло?

Някои вероятно са обнадеждени, че кандидат-премиерът на Славчу е учил философия, сиреч, един вид, е философ. (Макар че това, че си учил философия, не те прави автоматично философ, иска се нещо друго.)

Искам в тази връзка най-напред да кажа, че и други занимаващи се с политика у нас са минавали за философи, Ахмед Доган, примерно, пък и Желю Желев, Бог да го прости! От тях добро не сме видели, т.е. философското у тях е била елиминирано решително, вместо него е избило отгоре тъкмо нефилософското (лъженето, шикалкаването и абсолютно безпринципните сделки).

Това, че новият кандидат-премиер, след като е изучил философията, се е отказал от нея и се е захванал с нещо напълно нефилософско, именно с бизнес, с търговия, т.е. с правене на пари, как ли му е повлияло, как ли му се е отразило на съзнанието, на ценностите? Що за човек е станал в резултат на това?

Но това че се е захванал с бизнес, разбира се, е измяна на философията: тя по естеството си не може да се занимава с правене на такова презряно нещо, каквото са парите, тя се занимава с истински неща, примерно, с раждането на идеи, с утвърждаването на истината в душите на хората. (А от това последното съвсем не се печелят пари у нас, напротив, то е доста опасно занимание, за което при това се плаща тежка цена!)

Доколко у този нов кандидат за премиер е останало нещо философско, т.е. доколко за него истината има значение? Ето и този пункт мен ме интересува като философ. Щото философията не е друго, а непрекъснато служене в Храма на истината.

Самият негов ментор, популистът Славчу обаче е прочут с това, че истината за него не е от значение, е, щом този философ се е харесал на Славчу, правете си сметка на каква основа се харесват: едва ли това е общият им респект към истината!

У нас напоследък прекалено много хора изпитват огромно доверие към такива като този кандидат-премиер, именно към занимаващи се с бизнес и прогресирали, успели в тази сфера; аз бих си позволил да ви посъветвам да не се захласвате от такъв възторг точно по такива, щото способностите в правенето на пари не са най-важното, което трябва да умее един свестен управник на държавата.

За мен най-важното, което добрият управник следва да притежава, е порядъчността, т.е. респектът пред истината. Примерно ще приема, че този кандидат-премиер уважава истината ако благодарение на него Славчу бъде повлиян да не се инати толкова съставът на Министерския съвет да го определя той еднолично, имам предвид Славчу, напротив, съставът на Министерския съвет трябва да се определя по дефиниция от Премиера, но трябва да отразява (пак по принцип!) възгледите и намеренията на политическите сили, които подкрепят кабинета.

Правителство на малцинството не значи, че Славчу трябва еднолично да определя министрите, да има много здраве от мен, но той здравата се е заблудил, министрите, за да свършат дадена работа качествено, трябва пропорционално да представят политическите сили, които подкрепят кабинета и съставят правителственото мнозинство. По принцип такъв кабинет трябва да е коалиционен, коалиция изобщо не е мръсна дума, напротив, мен специално Славчу не може да ме будалка, както будалка избирателите си.

Примерно ако министър на правосъдието е Христо Иванов или Татяна Дончева, аз ще съм убеден, че правосъдната реформа има шанс. Но ако Славчу тури там някакъв свой безличен послушник, явно неговата "правосъдна реформа" ще е пунта-мара, т.е. ще е като "реформите", правени от Боко, ще е едно голямо нищо.

Ако кандидат-премиерът успее да отвоюва своята независимост от Славчу в определянето на състава на Министерския съвет, тогава ще го призная за правдолюбив човек, у когото има някакъв философски дух. Ако не успее, значи е една славолюбива и властолюбива мижитурка, която няма да свърши нищо свястно, а само ще пуска кьорфишеци, както това прави Славчу.

Толкова. Така стоят нещата според мен. Извинявайте за дългия коментар, но въпросите, които поставих, са важни!

Хубав ден ви желая и приятен уикенд!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo