Как смятате: дали не е време да закрием училищата?

Antonina Georgieva Kenova зададе въпрос  в група За качествена и иновативна образователна система:

Готвите ли се за затваряне в новата учебна година? Какви са алтернативите пред вас? Опция ли е ДО (дистанционното обучение)? Ако не е, какво друго смятате да правите? ( Въпросът е към всички, които са част от образователната система - учители, родители, деца.)

МОЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Аз предлагам да закрием училищата, на всяко дете да му се дадат на ръка полагащите му се пари за издръжка в училище, родителите му с тези пари да направят нещо за неговото образование, примерно да му наемат частен учител, който ще го научи на каквото трябва, т.е. каквото детето и родителите му смятат, че е полезно и интересно за ученика! И ето, по този начин, благодарение на КОВИД-19 най-накрая ще ликвидираме толкова анахроничната, порочна, остаряла, неадекватна на нуждите на младите хора от съвременно образование командно-бюрократична "образователна" система. 

След като по този начин минат две-три преходни години, тогава вече може да се учредят съвършено нови училища и то на съвсем различни, а именно демократични и свободолюбиви принципи, които да осигурят наистина свободно развитие на творческия и личностния потенциал на младите хора. Това е моето предложение, уважаеми дами и господа съдебни заседатели. 

Да живей китайският вирус, избавител на младото поколение на България от тъй порочната и вредна тиранско-робска система на "ОБРАЗОВАНИЕ", а в действителност на МАСОВО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ и най-вече ПЪЛНО ОПРОСТАЧВАНЕ на човешкия потенциал на многострадална България, пардон, Мутроландия!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo