Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 4 юли 2021 г.

Има ли опасност да си загубим идентичността, сиреч, българщината?



Моя статия, публикувана във в-к ДЕМОКРАЦИЯ в 2000-та година.


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...




Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

11 коментара:

Спартак каза...

Живеейки в чужбина, познавам много човеци, които въпреки че са родени в България и майчиния им език е български, отказват най-съзнателно поне една от следните точки:
1. Да разговарят с българи, освен когато е наложително.
2. Да се срещат с българи, освен ако не е случайно.
3. Да разговарят на български, дори и с други българи, щото да не ни се смеят или да си помислят или кажат нещо германците.
4. Да говорят със собствените си деца на своя майчин език...
5. Да се гордеят със собствените си деди, а дори да се гордеят с успехите на чуждата култура над националната си култура. Например българи да хвалят футболни загуби на българия, например срещу Сърбия или Англия?

1ви въпрос: тези хора, каква национална идентичност точно имат? Някаква "флуидна" ли, досущ като тяхната сексуалност и джендър? Накратко, "такъв съм, какъвто си поискам и ми харесва". Личностен релативизъм, който води до психологични отклонения и кризи на личността?
2ри въпрос: националната идентичност избор ли е или задължение?
3ти въпрос: има ли значение за личността от каква родствена и национална идентичност произхожда?
4ти въпрос: какъв е смисъла на българската идентичност т.е. българщината (звучи негативно).
5ти въпрос към г-н Грънчаров: щом толкова прехваляте и подчертавате важността в развитието на личността, защо сте против националното самосъзнание, патриотизъм и обич към обществото си и "себеподобните си", както беше написал онзи британски патриот Самуел Джонсън? Намирам противоречие в ценностите Ви по отношение на собствената и националната личност, или пък може и да не съм Ви разбрал.

Ангел Грънчаров каза...

За участие в Дискусионния клуб: https://studio.restream.io/guest/RUp2TURhRae2xWETHElLr6McJdZIi_A

Ангел Грънчаров каза...

Въпросът, кой ми задавате, смятам за нужно да Ви отговоря. Аз наистина смятам, че да бъдеш личност в истинския смисъл е най-важното; всичко останало опира в този здрав фундамент. Пълноценно развитата, пълноценно живеещата личност, разбира се, има и своята национална определеност, но по мое мнение този момент има подчинено положение и в някакъв смисъл е недотам съществен. Щото човек не е избирал, да речем, това, че е българин, че е роден в България. Значи и по този пункт няма как да има свмоя заслуга. Да бъде обаче гражданин един човек е, както казват руснаците, обязян; "Быть гражданином ты обязян!", т.е. е длъжен. Ако е добър гражданин, човекът си изпълнява дълга към общността. А това, което казвате, а именно, че съм бил "... против националното самосъзнание, патриотизъм и обич към обществото си и "себеподобните си", явно съм създал у Вас такова впечатление, интересно е да се вникне какво място тия неща заслужават. Добрият гражданин, изпълнявайки дълга си към общността, работейки и на дело правейки нещо за доброто на общността, той по тази начин практически показва ангажираността си. Смятам, че изобщо не е нужно да се афишира това, че "България е над всичко!" за нас, щом сме българи, а и че, видите ли, трябвало да обичаме родината си, а и "всички българи", това нещо, обичането, е хубаво, но как да обичам вкупом "българите" като те са толкова различни, а някои имат манталитет и поведение, които са ми противни?! Те като имат отблъскващо поведение или се държат като простаци и наглеци, на какво основание аз да ги обичам само защото, видите ли, били "наши", били българи?! Разбира се, те не заслужават да ги обичам. Те не са ми и "себеподобни", щото в културно отношение се различаваме твърде много. Затуй фалшива и лъжлива е любовта към "българите", към "народа", когато тези неща се афишират или демонстрират, туй има подъл, коварен умисъл, мръсен подтекст: аз ви лъжа, че много ви обичам, та като ми дадете властта да ви ограбя. Затуй е прав руският писател, който пише, че когато някой силно почне да говори за патриотизма си, явно си е наумил нещо да краде, патриотизма го свързва с краденето. (Наште "патреоти" с поведението си доказаха правилността на тази теза! Руските - също, примерно техният Жириновски доста се облагодетелства от показния си "патриотизъм"-национализъм: дразнейки имперските чувства на тълпата той близо 30 години на тази основа си благоденства без никаква морална скрупула!) Та такова в основни линии ми е мнението. За такива неща като любов към родината не бива да се говори, те са в сърцето, говоренето с думи зя тях вече е излишно, то е спекулация. Аз обичам да казвам истината без да се вълнувам дали на дадени хора ще се хареса това, което казвам. А патреотите дърдорят за любовта си към родина и народ само с оглед да възседнат същия този народ, това е пошло...

Спартак каза...

Благодаря за отговора. Само обаче на 5тия въпрос отговорихте.
Но как да е дълг националното самочувствие, особено към държава (като Русия или пък България), която ни прави роби, бедни и болни, и глупави, и сама тя не си изпълнява задълженията?
Робството не може да бъде дълг. Или пък може, ако е потайно робство, за което намеквам отдавна.
Как да е дълг националната определеност, щом държавата не опазва ценностите, за които самата тя се е задължила в преамбюла на Конституцията? Моля Ви, обърнете внимание на уводните думи в този основен закон.

Ангел Грънчаров каза...

Аз разбрах, че само 5-тия въпрос е към мен, затова и отговорих само на него. Сега бих отговорил и на предишните, но вкратце, щото обстойните отговори, забелязал съм, изобщо не се четат комай от никой. (Това, че не обичаме да мислим, е една от най-главните черти на масовия българин. Да чете внимателно и да мисли върху мнение, което му се вижда "чуждо", е непосилна задача за повечето българи!)

Националността си не можем да избираме. Както и не можем да си изберем цвета на очите, ръста и други такива. И ума не можем да си изберем, а имаме оня, който Бог ни е отредил. Така че българите в чужбина, криещи, че са българи, са като ниските хора, които се опитват да станат високи като си слагат дебели токове. (Путин е прочут с тоз мурафет!) Няма как да си смениш националността. Може да се представяш за "лорд" (Минчев), но българската простотия пак блика от всяка твоя дума.

На 2-и въпрос май вече отговорих. Не е избор националната определеност. Съдба е.

По 3-ия въпрос. Има значение за личността от каква родствена и национална идентичност произхожда. Но това значение не е толкова важно. Щото все пак най-главното е какво от себе си си направил, човекът твори себе си на основата на свободата. Но от националната си принадлежност все пак няма как да избягаме. (Философите са космополити, но все пак те философстват най-добре на родния си език, на майчиния си език.)

По 4-ия въпрос: ние, българите, не можем да се разберем за това каква е истината за нас самите, т.е. за нашта национална идентичност. Има много "теории", съвсем несъвместими. От най-великите сме - до най-простите в света сме: тези са полюсите или краностите, между които има безчет "балансирани истини", удобни за една или друга употреба. Това значи, че огромната част от българите предпочитат да се самозалъгват относно това какви са. Истината им се вижда неприятна и затова - нежелана.

Ангел Грънчаров каза...

По новите въпроси, един по един ще отговарям, пак накратко (краткостта е най-важната добродетел на философите, но най-трудно постижимата!):

Питате: Но как да е дълг националното самочувствие, особено към държава (като Русия или пък България), която ни прави роби, бедни и болни, и глупави, и сама тя не си изпълнява задълженията?

За това, че сме роби, болни, бедни, глупави не ни е виновна държавата според мен, а ние самите сме си виновни. Държава и нация обаче не бива да се отъждествяват. Ако нацията има робско съзнание или манталитет, тогава работите са зле, щото в такава нация повечето хора са роби. Допуснали са да станат роби. Не бива да търсят оправдания за това. Но ако признаят отговорността си, вече няма да са роби. Само свободният е способен да поеме пълната отговорност за себе си. Ето го омагьосаният кръг, от който не може да се излезе. Тъй че да не виним нацията или държавата за това какви сме, а верният начин е да търсим кусурите у себе си. Почнем ли да го правим, престанем ли с търсенето на оправдания и извинения, значи сме поели по верния път, почнали сме да сваляме бремето на робуването от плещите си.


Питате: Робството не може да бъде дълг. Или пък може, ако е потайно робство, за което намеквам отдавна.

Дълг на човека а да стане човек, т.е. да постигне свободата си. Робът е карикатура на човека, жалко подобие на човек. Нормалното за роба е да се лъже (самозалъгва) относно това какво е даже да се смята за "свободен". Оня, който е осъзнал и признал, че е роб, вече не е роб. Щото е направил първата решаваща към самоосвобождението си. Истинската свобода е самоосвобождаване.


Как да е дълг националната определеност, щом държавата не опазва ценностите, за които самата тя се е задължила в преамбюла на Конституцията? Моля Ви, обърнете внимание на уводните думи в този основен закон.

Ето го този преамбюл:

Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази...

Моят коментар: как така "държавата" да ми даде тези ценности?! Как така да чакам държавата вместо мен да пази тия ценности? Нима държавата вместо мен трябва да прави всичко, аз значи не трябва да правя нищо и да чакам държавата да ми реши всички проблеми? Откъде-накъде? Държавата ни е такава, каквото сме ние, гражданите. Ако държавата ни не е каквато трябва да бъде, виновни и отговорни за това сме ние, не някой друг.

Ангел Грънчаров каза...

Ако искате тази вечер пак към 20.30 да поговорим в Клуба? Ако имате възможност. Може и тия въпроси да засегнем. Пак е мисля същия линк...

Какво Ви е мнението за снощната дискусия? Колко според Вас трябва да са на брой участниците, че да има смислена дискусия?

Спартак каза...

Мисля, че ще успея да се прибера навреме и ще се включа директно в ютуб.

Спартак каза...

А това последното изречение как го тълкувате "да създадем демократична и СОЦИАЛНА държава"? Това в друга конституция не го пише.

Спартак каза...

Добра дискусия се получи. Хареса ми по темите, които се засегнаха. Да 4 до 5 човека за този формат е оптимално.
Мисля че звука ми не беше перфектен. Вие как мислите?

Ангел Грънчаров каза...

Да, радвам се, че оценката ни съвпада. Аз пратих линка на клипчето в Пловдивската обществена телевизия, евентуално ако преценят за удачно да излъчат част от него или пък дори и цялото. Да, звукът не беше добър, имам някакви подозрения защо беше така (т.н. Прекрасен луд има обичай да си пуска радиото или телевизора и да произвежда разни неприятни звуци, вероятно такава е работата на троловете, да вредят!). Ще се учим да правим и по-добри дискусии.