„И за опашката на дявола ще се хвана ако трябва, но ще изтегля България!“
СПРАВКА: ... на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 година е смъртно ранен бившият министър-председател Стефан Стамболов, който след три дни умира от жестоките рани.
Самото убийство е извършено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, заедно със своя приятел и политически съратник Димитър Петков и с личния си телохранител Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е замесен в заговора и специално изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко след това и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията спира файтона, а полицаите, разположени пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и телохранителя в съседната улица „Стефан Караджа“.
Стамболов побягва по „Раковска“ обратно към Юнион клуб, но Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и заедно с другите нападатели започват да го удрят по главата, тъй като знаят, че Стамболов обикновено излиза с предпазна ризница под дрехите си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „Раковска“ нападателите се разбягват. Гунчо започва да гони Халю, като го ранява с пистолета си във врата, но е задържан от двама полицаи, които помагат на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се оттегля с файтона на Мирчо Ацов.
Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, а дясното му око е извадено. Раните са тежки, а състоянието му допълнително се влошава от диабета. След леко подобрение на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 г.
... Още в деня след нападението българската делегация, намираща се в Санкт Петербург, веднага щом пристига дългочаканата депеша за убийството на Стамболов, получава покана за дълго отлаганата аудиенция при император Николай II.
Прочети Българският Бисмарк
ДОБАВКА: Как мина погребението на Сефан Стамболов:
... Непосредствено след ковчега крачеше Димитър Петков с превързана глава и ръка в превръзка. Той водеше г-жа Стамболова и г-жа Муткурова, сестрата на Стамболова. (...) След тях идваше дипломатическото тяло с изключение на белгийския представител. (...) Зад и край дипломатическите представители крачеха техните гавази с револвери на пояса. Австро-унгарските гавази бяха дори окачили своите винчестерски карабини. С мъка те възпираха човешкия поток, който притискаше ту напред, ту назад. Шествието приличаше на панаирска блъсканица. Бавно се движеше то из праха на улица "Раковски". След 200 крачки колесницата достигна на мястото, гдето Стамболов бе паднал под ударите на ятаганите. Шествието спря, музиката замлъкна. Димитър Петков издигна глас и извика: "Тук е мястото, гдето най-добрият гражданин на България, най-верният слуга на княза падна под ножовете на наемни убийци! Тук, на това свещено място, ще се издига някога паметник, когато признателното потомство ще знае да цени по-добре делата на този велик човек, нежели днешните силни на деня..." "Лъжеш!" - извика ненадейно един силен глас, диви викове се нададоха след тези думи. Една бяла кутия полетя над тълпата. Някой извика: "Динамит!" Настъпи невъобразим шум и луда блъсканица. Млади хора с вдигнати бастуни напираха към ковчега и свитата. (...) Оградите на съседните градини се повалиха и жени, деца и мъже нападаха едни върху други. Няколко души се сборичкаха, нададе се оглушителен рев. Венците биваха изтръгнати от ръцете на ония, които ги носеха, поповете се теглеха за расото и биеха и една сплотена шайка се нахвърля на колесницата, гдето много приятели на Стамболова пазеха стража с револвери в ръце. Дипломатите бяха разпръснати. (...) Имаше опасност от избухване на сеч. (...) Ненадейно се спусна от една съседна уличка половин ескадрон жандармерия в галоп, с изтеглени саби се спусна тя към тълпата, която избяга в градините от двете страни на улицата. Жандармите достигнаха до колесницата, тук стоеше Петков, държейки под ръка двете госпожи, те бяха обърнали равнодушно гръб на случката. Жандармите образуваха по една верига от двете страни на шествието, между тях се събраха отново неколцина (свещеници, музиканти, носачи на венци, неколцина дипломати и консули и малка част от опечалените. (...) Ръководителите на смута имаха намерение да произведат впечатлението, като че убийството е било дело на народно отмъщение и като че гневът срещу Стамболова е тъй силен и тъй всеобщ, щото никое правителство не би могло да го запре.
Тук-таме, но рядко, посрещана с присмех, процесията наближи катедралата. Вместо камбанен звън, какъвто не се чу от черквата, се раздаде дрезгава музика от няколко млади шайкаджии, които надуваха инструменти. Въжетата на камбаните бяха изрязани, въоръжени с револвери хора попречиха да се заменят с нови. Полицията присъствуваше, но бездействуваше. (...) По пътя за гробищата трябваше да се мине покрай хотела на братя Иванови; оттам се чу ненадейно е странен шум. "Убийците, убийците!" - чуха се викове. Силна група шайкаджии се спуснаха с тояги към погребалната колесница и завързаха бой със свитата, венците бяха смъкнати от колата, опечалените - разгонени. (...) Най-сетне се яви полицията и от крайна нужда възстанови реда. Числото на опечалените се намали още повече.
Отдалеч още се виждаше на гробищата голяма навалица. Там се служеше панихида на гробовете на Паница и на екзекутираните преди три години съзаклятници Карагюлев, Миларов, Георгиев и Попов. Едва шествието бе влязло в гробищата и тълпата го посрещна с викове. Едно малко отделение конница от Първи кавалерийски полк пристигна и отвори път за шествието, тълпата се оттегли към гробовете на съзаклятниците, гдето се държаха речи против Стамболов и княза. Когато трябваше да се спусне ковчегът в гроба, тълпата потегли отново насам с издигнати червени знамена и заглушавайки тържеството с дивашки викове. Няколко хлапаци си пробиха път през конницата и почнаха да ругаят току под ушите на нещастната вдовица. Най-сетне ковчегът беше спуснат в гроба, който най-напред се зазида и после запълни с пръст. Отстрани и наблизо хлапаците демонстранти си подаваха шишета с ракия и още ненапуснали последните опечалени гробищата, те се хванаха на хоро около гроба като диваци около кладата. Докато качваха г-жа Стамболова на файтона, няколко хлапаци омърсиха гроба по най-безсрамен начин, изричайки проклятия. Така беше погребан Стефан Стамболов.
- - -
Гробът на Стамболов е взривен година по-късно (б.ред. АНАПЕСТ).
Из: СТАМБОЛОВ: ПОГРЕБЕНИЕТО (РАЗКАЗ НА НЕМСКИЯ ОФИЦЕР РИХАРД ФОН МАХ, ПРИВЪРЖЕНИК НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
8 коментара:
Стамболов е убит от ВМОРО като отмъщение за смъртната присъда срещу капитан Коста Паница.
Какво е общото между тектовете, които си публикувал и гадното манипулативно заглавие, което си спретнал?!?
По повод на: "Стамболов е убит от ВМОРО като отмъщение за смъртната присъда срещу капитан Коста Паница.":
Другарко, когато е убит Стамболов, ВМРО не е съществувало. Нещо да кажете по тоз въпрос?
По повод на: "Какво е общото между тектовете, които си публикувал и гадното манипулативно заглавие, което си спретнал?!?"
Другарко, в заглавието съм сложил една общоизвестна истина, ако за Вас казването и писането на истината е "манипулация", то аз съм съгласен да ме възприемате като манипулатор...
Не съм ти другарка, на която да пробутваш геронтологичните си рукофобски тези, опаковани като "общоизвистни истини".
Ти 5 години пръскаше като истина от последна инстанция опашатата лъжа "Кайто ни освободи, той и ще ..." без да ти мигне окото.
Грънчаров, ти разлика между ВМРО и ВМОРО правиш ли? ВМОРО е основана от Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Антон Димитров през 1893 г. Стамболов води голяма война с организацията по линия на политиката за Македония и ликвидира Коста Паница. Затова и македонските българи си вземат кръвнина.
Таваришч Колю, всеки, който се изказва анонимно, мигновено става "другарка" (това е обобщен образ на агресивен и злобен комуноид, половата определеност, разбира се, няма никакво значение: комуноидите са безполови!). А иначе за отстояването на истината съм безкомпромисен. Знам, че вие, комуноидите, тъкмо истината мразите като нищо друго, пардон, свободата мразите още повече, личноста също мразите не по-малко. То всъщност този е начинът за разпознаване на комунода. Истината "Който ни освободи, той ще да ни е пороби..." е формулирана от З.Стоянов, но тя точно изразява същината на възгледа на Апостола на свободата. Знам, че вас, комуноидите, ви обфаща див бяс като чуете тази истина. Същото е и с това кой поръча и плати убиването на Стамболов. Ив чие консулство се криха убийците, в коя страна заминаха после, провери тия неща, макар че истината слабо те вълнува.
Другарката, коя се мъчи да ни пробута тезата, че Стамболов бил убит от ВМОРО. Пак с оглед да крие истината, че руснаците поръчват и плащат убийството. Другарко, Стамболов е посечен през юли 1995 г., ха сега прочете това, за да разберете възможно ли е "ВМОРО" да е извършило убийството, т.е. да видим можете ли сама да откриете и признаете лъжата, която ни пробутвате:
Според първия запазен устав, името ѝ е Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК). Някои приемат, че това всъщност е първото официално име на организацията от 1894 г., а други изследователи датират този устав от 1896 г. Вероятно през 1902 г. с цел привличането и на другите народности в Македония тя е наречена Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО), макар че съществуват и предположения, че това име датира още от 1896 г. През 1905 г., за да се демонстрира по-голяма самостоятелност, името е променено на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Анадъмо, другарко?
Публикуване на коментар