При Егор Гайдар (а това е руският Иван Костов, той е направил най-тежките икономически реформи: премахва държавния контрол на цените, прави приватизация, установява частната собственост, бел. моя, А.Г.) Русия трябваше да прескочи пропастта; ние скочихме, стигнахме до половината на разстоянието и... спряхме, застинахме, не стигнахме до другия й край; по тази причина досега продължаваме да падаме надолу с все по-увеличаваща се скорост. (Олег Басилашвили)
Питам се в тази връзка: дали същото не се случи и с нас, и с България? (Нищо от започнатото от кабинета Костов, от правителството на ОДС, не беше довършено, напротив, бяха замразени всички реформи; по тази именно причина и продължаваме да сме най-бедни в ЕС.)
Но се питам и друго: а дали България все пак не прескочи пропастта, за разлика от Русия? Въпреки всичко, въпреки господството на ченгетата, при Костов май все пак успяхме да прескочим пропастта, а - защото влязохме в ЕС и в НАТО?
И тъй, питам ви, как мислите: прескочихме ли все пропастта ние, българите - или също като руснаците паднахме в нея?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
6 коментара:
Някои я прескочиха а други паднаха, индивидуално е. Ти в пропастта ли се чувстваш?
Някои паднахте. Други не сме.
Елцинските приватизатори създадоха олигарси като Березовски и стреляха по руския парламент от танкове през 1993 г. Това ли е демокрацията?
При Егор Гайдар (а това е руският Иван Костов, ?!?
Стига, бе. Такава тъпа аналогия не бих могъл да си представя.
А Уинстът Чърбил може би е британският Иван Костов, а клиширан пустокловецо?!?
По-полека, таваришч Колю. В рвението си да се подмазваш на руските си господари изпадаш в смехотворно положение. Мисли върху казуса, който съм поставил... ако нема какво да кажеш, си замълчи...
Другарко, не употребявайте думи като "демокрация", във Вашите уста звучат гнусно...
Публикуване на коментар