Защо демокрацията не вирее когато народът е прост, т.е. е безпросветен и некултурен - не умее да мисли?

Парламентарното управление е толкова по-добро, колкото по-просветен и културен е съответният народ. :-) 

(Чух тази мисъл от устата на Екатерина Михайлова, тя не съобщи чия е... може пък да е нейна?!) 

Athanase Popov: Така е за съжаление. Карл Шмит е констатирал, че парламентарното управление може да е предпоставка за демокрацията, но в никакъв случай не се припокрива с нея. Чисто формалният парламентаризъм е напълно съвместим де факто с авторитарно управление. Този голям нацистки юрист е прав, така както и Маркс е прав, че правата могат да си останат чисто формални ако нямаш пари или власт с които да изискваш тяхното приложение. Затова на практика различните режими частично се припокриват въпреки формалните различия. Разбира се не трябва да се отказваме от парламентаризма, така, както са препоръчвали Карл Шмит и Маркс преди него, но не трябва и да го идеализираме незаслужено. 

Ангел Грънчаров: Athanase Popov Аз лично се боря за правата си всеки ден и дори се ползвам от тях - нищо че нямам пари и власт, както е казвал Маркс (явно той пак греши!). Вярно, плащам немалка цена за този лукс, но я плащам не в пари, а в главоболия и мъки. 

Формалният парламентаризъм е лъжлив, неистински, той е имитация или карикатура - което по същество, принципно показва, че верният път за вземане на разумни решения са истинските, пълноценните дебати, зависещи именно от просветеността, от културността, от духовното ниво на депутатите, което пък пряко съответства на духовното ниво на избирателите. Между различните режими различията не са формални, а са различия по същество: нима путинската Дума е парламент, а не карикатура на парламента, гавра и подигравка с него (всичко решава в крайна сметка бащицата таваришч-император в Русия, а у нас това правеше Боко, авторитарният ни самозван падишах или султан!)?! 

Ето сега у нас (в настоящия блокаж на Парламента от славчувците!) се видя колко важно е нашите избраници да имат една демократична, диалогична култура - но как да стане това като избирателите хал-хабер си нямат от нея и затова пращат в Парламента "убавци" кат Славчу, които не се явяват в предизборни дебати тъй като разчитат единствено на своята "звездно-телевизионна харизма" на изпечени тарикати и мошеници?! 

Каквито сме ние, избирателите, такива са ни и избраниците. Всеки народ си заслужава управниците, всеки народ е достоен за правителството си - както твърди философът Хегел. Платон пък препоръчвал (за да спрат някога бедите на човечеството!) или царете да започнат задоволително да философстват (за което се изисква обучение!), или пък философи да станат царе, да се възцарят, което пак значи същото: философстването по естеството си е диалог, дискусия, дебат. 

Аз като учител по философия и гражданско образование затова станах трън в очите на (само)властващите комунисто-бюрократично-гербовашки калинки в образованието - защото прилагах на дело своя подход, опиращ се именно на практикуването на Сократовия диалог, на полифоничната дискусия, т.е. на непосредственото практикуване на свободата от учениците, иначе казано - като добросъвестно работех за непосредствено и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ (декомунизиране, либерализиране) на отношенията в конкретните училищни общности; разбира се, те видяха в мен враг на печалното статукво в образованието и ме опраскаха, уволниха ме, изритаха ме от системата, остракираха ме от нея, дори ме лишиха от преподавателски права. 

И най-интересното (и показателното!) е това, че т.н. общественост, включително и толкова тънкия демократичен фрагмент от нея, с малки изключения безучастно гледаше как властта се гавреше с мен, но не реагира нещо да направи за да спре произвола и гаврата над един нетипов, т.е. свободолюбив и правдолюбив български учител (у нас, както се полага, учителите са предимно роби или поне слуги на всевластната министерска бюрокрация, т.е. на управниците!). (Само от "Да България" в Пловдив ме извикаха преди време да им разкажа за своя подход, изслушаха ме внимателно, кимаха с разбиране, че съм прав, а след това, неизвестно защо, млъкнаха загадъчно - и си мълчат до ден днешен!)

ДОБАВКА:

Славчу, подобно на Доган, смята, че властта е "разпределяне на порции", т.е.( иначе казано, е лапане от държавното (и затова он, подобно на куче, недопускащо никой до кокала, искаше да вземе цялата власт - без да я дели с който и да било!); тия двамата убавци, както и Боко, който, естествено, "мисли" таман като тях!) не признават, че властта всъщност е носене на най-тежка отговорност.

Ето тия свои разсъждения почерпих от интервюто на Иван Костов по БНР; Костов пак успя да напипа същината на проблема, сиреч истината - и да я каже най-ясно и твърдо!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo