Кой уби ястребинчетата?
Разказ от Емануил Колев Иванов
Учех в прогимназията, когато учителите ни обясняваха, че ястребинчетата са убити от фашистите, защото насели храна на партизаните. През 1980-та година отидох със семейството си на море. След почивката реших да минем през Ястребино и да чуя истината от местен човек. Паметникът на децата е край шосето, близо до селото. Докато снимах пред него съпругата и децата си, някакъв човек дойде при мен и ме попита от къде съм.
- От Пловдив - отговорих.
- Имам дъщеря и зет, които работят в Пловдив по разпределение. Ако пратя багаж за дъщеря ми, ще го занесете ли?
- Всичко ще занеса, с кола съм, но ако ми кажете истината за смъртта на ястребинчетата.
Човекът ме заведе до землянката, където се криели шумкарите. Тя е на около един километър от паметника, в гъста гора, скрита в една долчинка с храсталаци. Ако човек не знае къде е, никога няма да я намери. Нелегалните са имали землянки и на други места. - Забранено ни е да казваме истината за убийството на децата - довери ми се човекът. - Едни от тях, когато са си играели вън от селото, открили землянката. Шумкарите ги убили, за да не ги издадат.
Това се знае от хората и от околните села. Нашата войска не е вършила зверства.
Даде ми две торби с орехи - едната за дъщеря му, другата за мен. Цялата гора наоколо е пълна с орехови дървета. Оказа се, че дъщеря му със съпруга си живеят на квартира на сто метра от нас. Когато и занесох орехите, тя не повярва, че баща и е казал истината за ястребинчетата. Който се изтърве да я каже изчезва или го пращат на концлагер или затвор, откъдето рядко някой се завръща.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
2 коментара:
Коато един човес разпространява явна лъжа, дали нарочно или защото не знае, че е лъжа,това е простено.
Но когато друг препечетва тази лъжа, много добре знаейки че е , лъжа ,той не може да бъде наречен иначе, освен лъжец.
Да наречеш истината "лъжа", таваришч Колю, не значи, че тя става такава. Милион пъти ти го обяснявах това нещо, ала ето, не вдяваш...
Публикуване на коментар