Dimityr Filipov, 4 август 2016 г.:
Преди няколко дни се запознах с един афганистанец, тук в Англия, беше на около 25 години. Говорихме си за разни работи. Разказа ми, че е дошъл в страната преди две години, бил с фалшив паспорт. Разбира се, полюбопитствах за ситуацията в страната му, исках да чуя разкази от първо лице. Бил живял и по време на талибаните и след това при американците. Каза, че мразил терористите, а като дошли американците станало по-добре, имало свобода и вече всичко можело да се купи в Афганистан, даже и алкохол, но било скъпо и незаконно и за да продаваш трябвало да имаш протекции във властта. В Англия било най-хубаво щото можел да си пие и да ходи по жени спокойно. Само дето ме разби, като каза, че тук имало много стрес, викам му, абе човек, ти идваш от Афганистан и казваш, че тук има стрес, а той ми отговори да, но там са семейството и приятелите ми; подтекстът беше, че човек е по-щастлив (дори и при война, дори и ако не е в безопасност) когато е в родината си с близките около себе си, а тук е чужденец в чужда страна.
Обаче за американците каза, че всички в Афганистан ги мразели, щото били много надменни и страхливи и цялата им сила, била в техниката, понеже беше образован и знаеше добре английски, работил с американските военни като преводач, така че ми даваше преки впечатления. Питах го и за руснаците, нямаше как, каза само това са много опасни хора. 🙂 Не го питах нищо повече за тях.
Говорихме и за Ердоган, каза че в целият ислямски свят го уважавали, но имаше предвид сунитският ислям, щото смятал, че шийтите не са истински мюсюлмани. Не знам какво имаше предвид. Може би затова и не обичаше иранци, плюс това ги смяташе и тях за доста надменни. Поинтересувах се какво мисли за сближението на Ердоган с Путин и той изрази мнение, че това е единственият начин да се бориш срещу американците, всеки който иска да се противопостави на САЩ трябва да е с Русия.
Накрая той се поинтересува за България, всъщност ми каза, положението при вас сигурно не е добро щом си тука, казах му че е така, и след това ме пита: война ли има при вас, не му отговорих, стана ми гадно.
И да повторя смисълът от думите на чужденеца, излиза, че човек е истински щастлив, когато е в родината си, с близките около себе си, а тук е чужденец в чужда страна. Явно щастието не е толкова логично нещо, че да го свързваш единствено с благополучието и материалната осигуреност. Казвам го само за да подчертая какво ни отнемат гадовете като ни гонят от родината.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар