Дали да не зема да се самопредложа за... министър на образованието?

Гражданинът-недепутат Славчу, изживяващ се обаче за нещо като аятолах или падишах на тъй приказната република Мутроландия, бил турил за министърка на образованието некаква другарка, която била вирусоложка доколкото разбрах... Щом толкоз немат кадри, дали да не му предложа своята кандидатура - та барем за образованието да имат свестен кандидат за министър? Щот да не се излагаме хептен де... ние че ще се излагаме, ще се излагаме де, кога пък е било съвсем да не се излагаме, ама поне да не е хептен излагацията ни този път...

Щом Славчу и Тошко редят министерски съвети (за има-нема написаха поне три състава на министерския съвет!), щом сме е докарале дотам тия двамата да редят кабинетите в многострадалното ни отечество, какво пречи в такъв случай аз пък, с оглед да помогна на тия наши оправячи (които пак яката запецнаха и се на път да се олеят изцяло!) - и да им предложа свестен министър поне на образованието? Тъй де, Тошко и Слави да не би да са с три глави, да не са миропомазани от некой, та сичко те да решават и ето, не дават на другите партии да припарят до списъко с Славчувите министри! То бива лакомия за министерстване, бива, ама чак дотам, моля ви се, не бива, срамота е, мама му стара!

А, какво ще кажете, дали да не опитам, колко му е, нека сеирът барем да е пълен?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo