Кога социалните грижи на тъй загрижената за живота и здравето ни свръхсоциална държава ще се погрижат за живота и здравето на 89-годишната баба Марийка?

Директорката на Дома за стари хора "Свети Василий Велики" в Пловдив преди няколко месеца без замисляне изгони на улицата бездомната 89-годишна баба Марийка! Тя спа на улицата повече от месец (!!!), докато по сигнал на граждани баба Марийка не беше натоварена в кола от полицейски патрул и натикана в Центъра за психично здраве в Пловдив, където престоя близо месец и половина. След което беше изписана и пусната отново на... улицата!

Като отиде пред блока, в който се намира нейният разбит, вероятно ограбен и напълно негоден за обитаване апартамент за да поиска чип за входната врата, живеещите в блока нейни съседи-самаряни заявиха, че баба Марийка ще влезе в "техния блок" само през трупа им - и не я допуснаха даже да види собствения си апартамент! Дошлите да отразят невероятния скандал медии заснеха и описаха ставащото, вдигнаха си рейтингите и... замлъкнаха! Баба Марийка отново трябваше да започне да спи на улицата.

Един безработен учител по философия и гражданско образование, остракиран от системата, обявен от властващите в нея мутро-гербовашки калинки за "пълен некадърник" (който за да не умре от глад се принуди да работи като нощен пазач, между другото директорската мафия уволни и остракира от системата и неговата съпруга, също учителка, тя също е безработна!) по чисто хуманни подбуди, именно моя милост, се видя принуден да заведе баба Марийка да спи в... хотел (тя категорично не желае да дойде да спи в дома ми за да не притеснява семейството ми!). В хотел "Лайпциг" баба Марийка се видя принудена от скромната си пенсия да даде за 4 нощувки 272 лева, много повече от половината месечна нейна пенсия. Принудих се да известя за станалото органите на социалните грижи в нашата тъй загрижена за здравето и живота ни (покрай китайския вирус!) СВРЪХСОЦИАЛНА ДЪРЖАВА. Разбира се, нито едно от длъжностните лица в тези тъй многобройни и добре заплатени "социални грижи" не се трогна от това и не си мръдна пръста да направи нещо за да се реши проблема около баба Марийка. Тя отново нямаше къде да спи, наложи се да я заведа пак в хотел, този път по-евтин: там за три нощувки тя даде остатъка от пенсията си, т.е. 90 лева. Днес баба Марийка трябва да напусне този хотел и остава пак на... улицата!

Разбира се, няма никакъв сигнал от институциите как да се реши проблема около това къде да спи занапред баба Марийка. Явно нито едно длъжностно лице не се е трогнало от нейния проблем, щото всички от тях има къде да спят, нали така, като те самите имат къде да спят, да не са луди като мен да се трогнат че някаква си там баба Марийка ще спи тази нощ на улицата?! Нали правилно разсъждавам в този момент, въпреки "смахнатостта" и "лудостта" си? (Щот мутро-гербовашките калинки в образованието, водейки безпощадна война по опраскването ми, се опитаха да ми изкарат официално удостоверение за моята "психична ненормалност", и дори, представяте ли си, успяха: за мутрите на власт нема невъзможни неща: та цялата власт в държавата ни е тяхна!!!) Да, моя милост има официална психиатрична диагноза, която получих след донос на бившата ми работодателка в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", диагнозата ми е "органична емоционална лабилност", да, понеже съм толкова "органично емоционално лабилен" явно затова само на мен ми става лошо като си представя, че една 89-годишна стара жена ще спи оттук-нататък в тия хладни нощи на плочките на тротоара! На всички вас, които сте си съвсем нормални в психично отношение, явно не ви става лошо като си представите това, лошо не става, естествено, и на съвсем нормалните в психично отношение експерти, служители, чиновници и пр. в безбройните социални грижи и учреждения на нашия тъй древен, хуманен и културен цивилизован град.

Както и да е, но фактът си е факт: днес баба Марийка ще бъде изгонена от хотела защото няма повече пари да си плаща за хотел (макар че е пълно безобразие това, че беше допуснато тя да спи на хотел - след като ръководителите на толкова социални учреждения без капка угризение си измиха ръцете и я пуснаха да спи на... улицата!!!!). И бабата остава отново на улицата. Май само аз, понеже съм с увредена емоционалност, мисля цяла нощ какво да правя днес. Преди да ви кажа какво измислих, ще се опитам вкратце да ви изясня една гадничка мисъл, която ме гложди от доста време насам: добре де, аз, безработният учител ли трябва да върша работата на всички тия многобройни длъжностни лица от безбройните социални служби, органи, институции и прочие? Значи аз им върша работата (и то не от вчера, щото и преди баба Марийка да постъпи в Дом за стари хора, а преди това и в приют за временно настаняване, пак аз, когато тя спеше месеци наред на улицата след изгонването от дома й със съдебно решение преди 4 години, трябваше да си блъскам главата какво да се прави и къде да спи бабата?!), да, аз им върша работата на неуморно трудещите Бог знае как дейци на социалните грижи, а пък те получават заплатите си, нали така излиза, кажете нещо де, защо се умълчахте така?! Тази ми и отвратителната мисъл, дето ми се върти в ума, а сега да ви кажа какво измислих:

Баба Марийка си похарчи парите и сега вече не може да спи на хотел. Няма до този момент гражданин-самарянин от Пловдив, който да е откликнал на моите безбройни призиви (оправяни и в блога ми, и в Мрежата, и по Пловдивската обществена телевизия, на чиито зрители с право омръзнах така, че повече не щат да чуят за мен!) и, примерно, да е предложил стаичка (неизползвана лятна кухня в двора, таванче, мазе и пр.) за временно настаняване на бездомната фактически възрастна жена. На улицата бабата да спи е същинско безобразие и демонстрация на това, че безчовечността в нашия град е достигнала звездни висоти! Добре де, какво да правим тогава? На Бога да почнем да се молим да й прибере по-скоро душата, та всички ние да се отървем от нея и да си починете най-сетне от това, че ви досаждам отново и отново с нейната толкова тъжна история - и това продължава вече години?! Или историята на баба Марийка не е тъжна, така ли, тя се чини тъжна само на мен, щот съм с увредена емоционалност, а за вас изобщо не е тъжна, така ли?

И ето сега какво измислих след като се насладих донасита на така и така очерталата се пълна безпътица: преди време купих на промоция една палатка, купих я за баба Марийка, тогава даже й предлагах да спи в нея пред пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", но тя ми отказа, е, палатката си стои чисто нова и неизползвана, имам и един чисто нов спален чувал, известявам ви, че днес баба Марийка ще я помоля да отидем пред Кметството на Пловдив на площад "Стефан Стамболов", там ще й разпъна палатката и ще я оставя да спи пред очите на тъй човеколюбивия ни Кмет докато вездесъщите социални грижи на нашата тъй човеколюбива и толкова загрижена (покрай китайски вирус!) за здравето и живота ни СВРЪХСОЦИАЛНА ДЪРЖАВА не измислят нещо, с оглед страданията на баба Марийка поне малко да понамалеят.

Толкова. Спирам дотук. Желая ви хубав ден и приятни размисли!

ДОБАВКА:

Преди малко в телефонен разговор журналистката от сайта Пловдив24 Диана Бикова ми заяви, че с моите действия съм бил подтиквал 89-годишната баба Марийка да се качи на 12-тия етаж (където се намира блокираният от нейните съседи-самаряни неин апартамент!) и... да скочи от прозореца! (така тя явно оценява моето отношение към нея и опитите ми някак да й помогна!) Преди да прекъсна разговора с тъй хуманната журналистка, която фактически ми пришива някакъв крайно грозен и зъл умисъл, аз я призовах да напише в сайта тия свои дълбокомъдри мисли та да мога да я дам под съд. Във връзка с този епизод заявявам, че от този момент аз повече няма да се срещам с баба Марийка и няма да правя каквото и да било за нея, т.е. оставям я изцяло на хуманните грижи както на толкова загрижени за нея журналисти като г-жа Бикова, така и на съответните държавни и общински органи и длъжностни лица на т.н. социални грижи в нашата свръхсоциална държава, тъй свръхзагрижена за живота и здравето ни напоследък (във връзка с потресаващото лицемерие, което бива демонстрирано от известно време по повод на китайския вирус!) Правя това защото явно моето поведение съвсем не се разбира - и се разбира напълно превратно, изопачено, ето, сами виждате, приписват ми какви ли не кой от кой по-грозни умисли, намерения, ламтежи за изгода и пр. (щял съм, видите ли, да стана богат като присвоя както апартамента на клетата баба, така и милионите на Сорос и на останалите западни филантропи, правел съм си бил пиар и какво ли не още!). Но това беше капакът, това беше капката, с която чашата преля: подтиквал съм бил бабата да се качи и да се хвърли от 12-тия етаж! Нямам думи вече!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo