Дали да не емигрирам в Америка?

Получих писмо от Америка, с което ми се предлага да емигрирам, да отида там, обещават да ми помогнат да си намеря работа. Ето самото писмо, а по-долу можете да прочетете моя отговор:

Здравейте, г-н Грънчаров!

Пише Ви една жена на 45 години казвам се А., по образование съм инженер, работя и живея в Америка.

Прочетох във Вашия блог, че сте безработен и изгонен учител, и ВКС Ви е осъдил, че нямате право да работите като учител.

Моят съвет е: за какво ходите да кандидатствате за учител? Елате в чужбина, аз мога да Ви помогна с работа, аз съм мениджърка на една фирма за автомобили.

Вместо да се оплаквате постоянно и да живеете в мизерия и бедност. Откажете се за учителско място, след като сам виждате че нямате никакъв шанс за работа. Според мен проблема, е че сте осъден да не преподавате повече, а и най-вече това, че пишете жалби имате блог, според мен това е проблема да не ви взимат никъде на работа. Обществото гледа с насмешка всичко, което пишете, повечето от хората Ви имат за "психично болен". Чудя ви се как оцелявате без средства за препитание?! Изходът от тежката ситуация е да емигрирате.

А що се отнася за баба Марийка явно жителите са прави, жал ми е за тази бабичка, но след като е превърнала апартамента в клошарница няма как да я търпят съседите й, те са с правото си да не я искат там.

Поздрави!

С най-добри чувства: А.

А ето какво отговорих на госпожата, която е написала горното писмо:

Здравейте, уважаема госпожо А.,

Много Ви благодаря за писмото, за съчувствието и за предложението да ми помогнете да емигрирам! (Макар последното за мен да е истинска фантастика, така го възприемам - не мога да скрия това!) 

Първо да Ви съобщя, че решението на ВКС не е, че аз повече нямам право да учителствам (такива неща не са от правомощието на никой съд, както е известно кой може да бъде учител и кой не може да бъде, т.е. преподавателските права се дават от други институции, именно университети!), не, ВКС просто постанови, че моето опраскване-уволнение, т.е. изгонването ми от училището, в което съм работил 14 години, било "правилно", т.е. е спазило "законната процедура", само това. Друг е въпросът, че аз съм в толкова сериозен конфликт с властващата в пловдивското образование бюрокрация (заради моите идеи, заради моите възгледи за промяна в системата, заради моя новаторски подход, заради моята борба за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в конкретните училищни общности, заради това, че дръзнах да не мълча, а се държах на дело както подобава да се държи един истински учител по философия и гражданско образование!), че тази същата властваща бюрокрация, в безсилието си да влезе в дебат с мен, предпочете да се възползва от сталинския принцип ("Има човек - има и проблем; няма го човекът - няма го и проблема!") и де факто ме лиши (незаконно!) от преподавателски права, остракира ме от образованието, а това става ето как: като кандидатствам за свободно учителско място, представителите на директорската мафия просто не обръщат внимание на кандидатурата ми, пренебрегват я (независимо че имам постижения, имам най-голяма за учителите квалификация, автор съм на новаторски учебни помагала и на много книги и пр.!), което е скандално. Но е скандално не за самозабравилите се властници (те доказаха, че са способни на всичко, че няма беззаконие, което не могат да си позволят, че няма предел на произвола им!), а за обществото, за гражданите, които наблюдават безобразията им и си мълчат, и търпят, ето кое е направо отчайващото! Гаврите над мен от властващите бюрократи бяха извършени пред очите на цялото общество, то гледаше безучастно сеира, ето какво е най-страшното и грозното! Да не говорим за това, че за да отмъстят на мен, властващите уволниха и моята съпруга, също учителка, тя също е безработна вече четвърта година - и нея никъде не я приемат на работа - но и това не впечатлява обезчовеченото ни общество! Ето кое е истински страшното, което мен безброй пъти ме е навеждало на мисълта да емигрирам, да бягам от тази прокълната страна, чийто народ е толкова малодушен, слаб - и прост, разбира се, умен народ така не би се държал никога!

Сега относно Вашето предложение да ми помогнете да емигрирам в САЩ. Аз съм (на ценностно, на духовно, на културно, на принципно основание!) голям приятел на тази велика страна - и затова за мен най-желаното е да я видя поне с очите си преди да умра, а пък да живея и да работя в нея е най-съкровена моя мечта. Да, ама мечтите затова са мечти, щото не им е съдено да се сбъднат. И най-вероятно дори няма да имам щастието да видя Америка, камо ли пък да отида да живея и работя там. Защо мисля така ли? Ето защо.

Аз съм на 62 години. Философ съм, учител съм, писател съм, ето тия неща умея. А Америка обаче няма как да работя в тази област понеже се иска перфектно знание на езика, каквото нямам. Значи в Америка, за да живея, трябва да работя нещо друго, но се съмнявам, че дори и пазач, дори и метач, дори и мияч едва ли ще мога да бъда - пак поради незнанието на езика. (Аз съм учил в Русия, знам руски, по тази причина и там не учих западен език, руският ми се водеше чужд език, но в Русия да емигрирам нямам желание!) Ето я главната причина да не мога да емигрирам въпреки желанието си. Съпругата ми обаче знае английски, синът ми, който още не е семеен, също го знае, дори и разговорно. По тази причина евентуално трябва да емигрираме тримата, те да работят нещо, аз пък, поради указаната причина и поради възрастта си да бъда нещо като "пенсионер" и да пиша (книги), а евентуално и да учителствам, бих могъл да помагам много на родители-българи в обучението и възпитанието (личностното, нравственото!) на децата им. (Друг е въпросът каква "пенсия" бих имал в Америка, като заради това, че в последните 7 години не съм работил като учител, даже и у нас пенсията ми ще бъде обидно ниска!) Тоест, ситуацията става много сложна. И цялото ми семейство да отиде заедно в Америка ще бъде трудно. Ако примерно можете да помогнете на сина ми да емигрира и да си намери работа там (той е на 33 години), това е начин и аз след него след време да отида, евентуално, стига той да е успял да се адаптира там. Тъй виждам аз нещата.

Спирам дотук, макар темата да е хубава. Ще се радвам да продължим обсъждането й в писма.

Желая Ви хубав ден!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo