С Богом, госпожо Модева, добра приятелко!

Снощи ми казаха, че г-жа Емилия Модева, учителка по география в ПГЕЕ (бивш "ТЕТ ЛЕНИН"), вече пенсионерка, е починала наскоро, тия дни. Тази скръбна вест, че е починала славната "леля Еми" (както я наричаха учениците!) - тя наистина беше един много добър човек преди всичко! - ме потресе и силно наскърби. Бог да те прости, добра и славна приятелко!

Винаги с нея, горката, сме се уважавали; тя беше човекът, който ме подкрепяше в най-тежките моменти на битката ми с авторитарната директорка. Разбира се, беше принудена да го прави тайно, щото всички се страхуваха да изразят публично симпатия или подкрепа към мен, бунтаря, дисидента, еретика, грешника; но за разлика от мерзавците, които се надпреварваха да коленопреклонничат пред господарката си, г-жа Модева си запази достойнството.

Тя мълчеше когато на учителски съвет подлизурковците се гавреха с мен, но не е имало случай да се разминем в коридора без да се поздравим, без тя да ми се усмихне съучастнически и да ми намигне в знак на солидарност, а понякога показваше симпатията си и с вдигнат показалец! Да, тежки времена бяха, но бяха времена на проверка - за това колко си човек и дали си достоен за званието учител. Г-жа Модева дойде при мен открито да разговаряме когато след уволнението си протестирах седмици наред до входната врата към двора на училището, в което сме работили толкова години. Ето и още един случай, който показва нейната човечност, ще го разкажа, щото тя вече е в по-добрия свят (докато беше жива имах обещание пред нея да си мълча!); аз, прочее, съм описвал тази история, но като съм спестявал името й.

Ние, учителите, понеже винаги сме били с хилави заплати, често ни се е налагало да теглим заеми от т.н. ВСК ("взаимо-спомагателна каса"). При това се изискват трима поръчители; е, ние с г-жа Модева сме си поръчителствали, тя на мен, аз на нея. Да, но дойдоха тежки времена с идването на новата директорка. Аз вече бях влязъл в конфликт с нея. Но си върнах предишия заем и реших да тегля нов. Както винаги, казах на обичайните си поръчители, без замисляне първа си даде личната карта г-жа Модева, а другите две (те още работят в ТЕТ Ленин, ще им спестя имената) само се спогледаха и се замислиха. Аз й нанесох данните, тя се подписа и й върнах личната карта. В следващото междучасие обаче г-жа Модева, със зачервени очи, ме повика в един ъгъл на коридора и ми каза:

- Ангеле, много те моля, скъсай заради мен молбата за заем! И те моля да пазиш това, което ще ти кажа, в пълна тайна! Представяш ли си, малко след като се подписах ме извикаха в дирекцията и здравата ми се накараха, че съм ти станала поръчител! Няма да кажа коя от директорките направи тази мерзост, щото ме е страх да не кажеш някъде. Това не са хора, това не са човеци, Ангеле! Страшно е! Моля те, заради нашето приятелство скъсай молбата, че тия ще ме разкъсат!

Казваше тези думи и плачеше! Разбира се, обещах й да унищожа молбата за заем. Не можах да изтегля крайно необходимия ми заем. Другите две поръчителки (няма да им казвам имената!), които обаче, за разлика от нея, нямаше да се подпишат, вероятно са си отдъхнали; мълчаха, разбира се.

Това е. От човека явно остават най-вече спомените. Едни се опозоряват, други си остават човеци дори и в най-тежките обстоятелства и времена!

С Богом, госпожо Модева, добра приятелко! Няма да те забравя никога!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo