Опраскахме те, Грънчаров, щото учеше учениците да философстват, но не ги учеше да знаят що е философия!

При последния ми опит за диалог с властващите в пловдивското образование (състоял се преди няколко дни) експертката по философия в пловдивското РУО Антоанета Кръстанова има добрината да изтъкне следния "главен дефект" на моята дългогодишна работа като учител, заради който се е наложило да ме опраскат-уволнят, да ме изритат от образователната система и да ме лишат де факто от преподавателски права: аз, моля ви се, съм бил учил учениците да философстват, но не съм ги бил учил на това що е философия! :-)

Какво ще кажете, бива си го тоз "аргумент", а? Добре, да си представим, че преподаваният от мен предмет не беше философия, а беше, да речем, обущарство; е, и тогава някаква умна експертка по обущарство да ми каже: драги Грънчаров, не ставаш за учител по обущарство, щото учиш учениците си да правят обувки, но не ги учиш на обущарство! :-) Аз, като чух тези знаменателни думи, се хванах за главата, щото, без да се усеща и противно на намеренията си, ми даде доста висока оценка; не бях очаквал от нея такава похвала; е, тя също така фактически призна, че главната причина да подпомогне опраскването ми от образованието (извършено по пределно нагъл, чисто мутренски начин!) било това, че аз нея не съм й бил признавал авторитета (дължащ се на поста й!), не съм я бил, моля ви се, уважавал, щото съм си позволявал да влизам в спорове с нея, което, явно, й се чини недопустимо.

Тоест пак без да иска призна, че чисто субективна (и капризна, т.е. женска!) емоция стои в основата на поведението й в този мой епичен конфликт с властващите в нашето тъй процветающо образУвание, т.е. със самозабравилата се и арогантна образователна бюрокрация, чиито манталитет процъфтя особено пищно в ерата на властването на мутро-комунисто-гербоваците.

Опитах се да я подпомогна да осъзнае какво всъщност се и позволила да направи спрямо мен, но се оказа, че тя е далеч от признанието на някакви грешки, щот пък, от друга страна погледнато, всички добре знаем, че сред властващите у нас действа непоклатимият свят принцип "Началството никога не греши!". Благодарение на този принцип Началничката на РУО-Пловдив (назначена от новия, уж антигербовашки режим!) г-жа Антоанета Пакова тия дни има добрината да заяви, че искането от страна на общността на небезразличните граждани за уволнението на затъналата в какви ли не провали, славна и световно известна (заради безобразията си!) директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" било неуместно, щото срещу нея, видите ли, било нямало "никакви жалби", т.е. всички явно я харесвали, от което пък следва, че въпросната влиятелна особа (влиятелна най-вече заради това, че е съпругът й е бил партиен секретар на организацията на БКП в Дирекция "Държавна сигурност" към Обласното МВР!), та значи излиза, че въпросната властваща особа един вид е "непогрешима" и "непорочна", сиреч, директно казано, е един вид... светица! :-)

Както и да е. Правете си сметка за морала, що е в главите на въпросните властващи, които обаче си правят каквото им скимне тъкмо защото вие, гражданите, мълчите и гледате като телета или като говеда на ставащо, никак не реагирате, барем да бяхте мучали, но дори и това не правите...

Та моята идея да направя тази визита в сградата на РУО-Пловдив на площад "Джумая джамия" беше да видя дали у тия хора, дето властват (несменяемо!) много десетилетия в пловдивското образование, не се е появила някаква човешка реакция, дали не са ги овладели някаква съжаления за стореното грозно насилие и унижение над един учител, което си позволиха, тикани единствено от глупава злоба към по-различния учител; те всъщност ме уволниха тъкмо защото си вършех качествено и истински, напълно съвестно работата, което пък водеше дотам, че гнилото (ала тъй удобно тям или за тях!) статукво почна да скърца и да се клати; за да го заздравят, опраскаха мен, но по тази умен начин просто, дето се казва, си вкараха таралеж в гащите, да използвам този чудесен народен израз.

И ето, години наред не им идва акъла, че тази грозна и фрапантна, безпрецедентно нагла несправедливост, която проявиха срещу моя милост (и срещу съпругата ми, щото, за да отмъстят на мен, опраскаха и нея, тя също е учителка, тя също вече години наред е безработна, т.е. опитаха се да ни уморят с глад и унижения!), все някак трябва да бъде поправена, щото иначе, докато съм жив, те ден спокойствие от мен няма да видят, аз няма да прекратя борбата за моите права и няма да скръстя ръце; остава само да чакат смъртта ми, та да мирясам, та да млъкна. И виждате ли докъде стига тяхното безочие: ами нека да си пише Грънчаров, нека да си говори, нека да ни изобличава, ние пък ще мълчим и ще гледаме конвулсиите му докато умре най-накрая!

Това е, драги дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели, такова е положението. И то е такова не за друго, а заради вас, вие сте главната причина за тия безобразия. Властващите дръзват да правят това, което им позволявате да правят именно вие, гражданите; като спите, като не си изпълнявате ролята, те ще си правят каквото им скимне и ще продължат да се гаврят с вас. (Като се гаврят с мен, учителя, те и с вас се гаврят, ала вие това не го усещате: просто сте безчувствени да го усетите!)

Майната ви най-после, писна ми да ви убеждавам, правете каквото си искате, чупете си главата, страдайте, плащайте безкрайно висока цена за глупостта и за безхаберието си: щото калпавото образУвание в тъй приказната страна Мутроландия осакатява човешкия потенциал на нацията, осакатява го в най-важното за човека място, именно в съзнанието, в ума, в мозъка, в главата, както сте свикнали съвсем неправилно да говорите; хората с дефектно (като вашето!) съзнание именно гледат като говеда когато се гаврят с тях и дори не го усещат.

Толкова. Желая Ви хубав ден и приятни размисли - де да можехте да мислите де, ама де тоз късмет да ви споходи?! Бъдете здрави, пък майната му на проклетото мислене, дето съвсем не ви се удава...

ДОБАВКА: Пропуснах да кажа, че още в началото на срещата ми с инспекторката Кръстанова (на разговора ни присъстваше и юристката на РУО-то, с оглед ако кажа нещо "неправилно", да могат да ме дадат под съд!) аз предложих целия ни разговор да бъде записан на видео или дори излъчен онлайн, зер, ние сме модерни, аз също така съм и медийно лице, блогър съм, водещ съм на предаване; обещах й да излъча нашия тъй интересен диалог по ПОтв, щото пловдивската общественост, гражданите, отдавна чакат от нея и и от властващите изобщо твърде много отговори на отдавна поставяни въпроси, а те години наред мълчат; излишно е да казвам, че и двете, и юристката, и експертката, скочиха и заявиха, че не щат да бъдат записвани и излъчвани, т.е. държали разговора ни да остане, кой знае защо, в пълна тайна. (Аз точно знам защо не искат разговорът, диалогът ни да получи гласност и публичност, вие знаете ли, вие досещате ли се защо тези дами толкова се плашат от гласността и публичността, хайде, сетете се вие самите, аз да не го казвам този път!) Та те умно хем заявиха, че не щат гласност, хем в същото време протестираха, че като опиша разговора ни, моето описание нямало да бъде пълно и точно, щяло да бъде "изкривено" и пр.; ами казах им, че най-добър лек е да запишем и да излъчим целия разговор, те пак упорито отказаха, явно, по чисто дамски или женски начин се оказа, че май не знаят що всъщност искат! Та това е. Аз сега разказах само за един най-сюблимен момент от разговора ни, а иначе той беше чудесен, превъзходен, имаше още доста такива моменти, но просто ме мързи да пиша за тях. Спирам, че съвсем ми писна. Хайде чао и до скоро!

ДОБАВКА 2: От много бързане ето че забравих да кажа всъщност най-важното, заради което изобщо реших да пиша тази сутрин: помолих г-жа Кръстанова да ми съдейства за реализацията на една ценна според мен идея и инициатива. Става дума за това, че съм решил, щом ми забраняват да учителствам в едно конкретно училище, да започна да учителствам по единствено достъпния за мен начин, а именно: да започна да провеждам открити онлайн-уроци по философия и гражданско образование с учениците от цялата страна! Като чу това, г-жа Кръстанова трепна, сякаш съм я ударил по главата с някакъв мокър парцал; а аз я помолих за следното: да има добрината по съответния ред просто да уведоми колегите-учители по философия, а те пък да уведомят учениците си, че има такива алтернативни и пределно открити уроци по философия и гражданско образование, с оглед ония ученици, които се интересуват, да могат да ги посещават, с оглед да научат нещо различно, нещо повече, нещо небанално и пр. Както и можеше да се очаква, г-жа Кръстанова заяви, че нямало да направи това, нямало никого да уведоми, щото... не стана ясно защо. Требвало да искам разрешение от МОН и прочие, и ала-бала, и тинтири-минтири.

Това е. Та такива алтернативни и открити уроци по философия и гражданско образование аз ще започна съвсем скоро, може би още дори и днес, ще намеря и ученици, щото замисълът е: в напълно свободен разговор с тях младите да бъдат подпомогнати да философстват самостоятелно (т.е. да привикнат сами да "правят обуща", а не само да знаят изчерпателно ще е това обувка, какви видове обувки има и пр.!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo