Жива ли е още баба Марийка щом като я няма по местата, където обикновено може да се види?

И омбудсманката на България очевидно смята, че в Българска Мутроландия (щот сме страна на тоталната, на пълната, на съвършената законност!) в името на тържеството на законността (и на... човечността, щото нима нещо струва безчовечният закон?!) нищо не пречи спящата на улицата 89-годишна баба Марийка да настине, да я хване пневмония и да умре - и да бъде изядена от кучетата!

Между другото от 6 дни търся баба Марийка по местата, където обикновено съм я намирал, уви, сега не мога да я намеря. Силно съм обезпокоен, че нещо лошо й се е случило.

Не мога да разбера (сигурно аз не съм нещо наред!) защо институциите (воглаве с кмет, полиция, органи на "социалните грижи" и пр.) смятат, че нищо не пречи 89-годишната фактически бездомна бабичка (щото съседите й самаряни я пропъдиха от собственото й жилище!) да спи на улицата, на плочките на тротоара.

Аз обаче смятам, че допускането на това безобразие е срам за нашия град - и при това то е много опасно, щото според мен е цяло чудо, че баба Марийка все още оцелява, спейки толкова много време на улицата в нощния студ! (Дай Боже да е все още жива де, но това за момента никой не може да каже!)

Бог явно я пази, но нищо не пречи Бог вече дотолкова да се е разочаровал от нас, че да е вдигнал ръце и да е престанал да я пази.

И тъй, поставям ребром въпроса: жива ли е още баба Марийка щом като я няма по местата, където обикновено може да се види? Трябва ли да чакаме кучетата да почнат да носят кокалите й по улиците за да се обезпокоим поне малко за нея, за нейния живот, за клетата й съдба?!

Спирам дотук. Силно съм обезкоен, но то се дължи сигурно на това, че съм ненормален.

На вас, нормалните, нищо ви няма, така ли е, познах ли - или и тук греша?

Хубав ден ви желая - и приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo