Като се събудя нощем и се сетя, че в момента баба Марийка трепери от студ нейде на уличния тротоар, се разтрепервам от угризения на съвестта и повече не мога да мигна... Но ето че други хора, знаейки за това, си имат прекрасен и завидно здрав сън, примерно г-н Кметът на Пловдив, омбудсманът, полицаите, директорката на Дома за стари хора, която тъй хитро я изгони от него, Управителката на Центъра за психично здраве, която също се отърва от нея и я пусна да спи на улицата, служителите в "социалните грижи" и прочие.
И вашият сън си е здрав и е несмущаван от нищо, така ли? Блазе ви!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Като пишеш такива идеалистични и прочувствени текстове, дай първо да се разберем, защо се разтреперваш - от съчувствие към тежката съдба на баба Марийка или от вече изпуснатата възможност да се възползваш от умствения недъг на една възрастна жена, за да й вземеш апартамента?
Защото под удобния предлог, че защитаваш правата на баба Марийка, може много лесно да я убедиш, да подпише документи, чийто смисъл тя не разбира, с цел да завладееш апартамента, който тя притежава.
Слава на Бога, че държавната администрация в град Пловдив, която ти така неистово и направо патологично мразиш, си свърши работата и не ти позволи да получиш пълномощно от баба Марийка.
Може би затова така неистово мразиш администрацията в Пловдив, защото хората си вършат работата и не ти позволиха да осъществиш плана си за незаконно обогатяване?
Признай си истинските подбуди за тази омраза, защото по друг начин няма да се освободиш от нея и тая неистова злоба ще те тресе, докато си жив.
Добре, другарко. Ще му кажа. Надявам се, сте вече по-скопойна, мъката Ви понамаля ли след кат си изляхте душата? Опитайте обаче да пишете в стихове. Та да си изливате мъката по-ефективно. Значи, другарко, наистина ли не можете да си представите някой да прави добро без никаква мисъл да получи нещо в замяна? Вие изобщо знаете ли що е това морал?
Публикуване на коментар