Тази сутрин си позволих да напиша следното кратко писъмце до г-н Йордан Иванов, лидер на ДСБ в Пловдив и общински съветник:
Здравейте,
Бих желал да участвам в конкурса за омбудсман на Пловдив. Много ми е интересно как така за тази длъжност се прави конкурс (в който би следвало да победи наистина най-добрият!), но същевременно омбудсманът се избира от Общинския съвет, където мнозинството (управляващите!) все пак могат да си изберат когото си искат (предполагам, че те и в комисията за "конкурса" са си осигурили подобаващо мнозинство!). Ако имате сведения как се решава този казус, ще ми е интересно да ги науча. И също така си позволявам да Ви запитам: ако, да допуснем, моето име бъде предложено за гласуване в ОС, ще мога ли да разчитам поне на гласовете на съветниците от ДБ?
(Ето нещичко за идеята за моята платформа:
Хубав ден Ви желая!
Каква е основната идея на моята същностно различна платформа за ролята на омбудсмана?
Хубав ден Ви желая!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
9 коментара:
Позицията е за образовани и умни хора, а не комунисти, възпитаници на съветски ПУЦ и днес нощни пазачи, тоест гавази.
Анджък де, другарко, моя милост е тъкмо такъв човек, именно умен и образован, а Вие сте възпитаничката даже не на съветски ПУЦ (такива нема!), а на български ПУЦ-РАБФАК, ама Вие обаче нема да кандидатствате за омбудсманка (нали нема как да кандидатствате, щот и име си немате?!), тъй че всичко е наред, спете си спокойно, пийте си хапчетата...
Много интересно е дали някога в живота си си кандидатствал на позиция която да не се плаща от данъците на хората?
Аз съм директорка на училище. В което може да те вземем за санитар.
Да, другарко. Нещо повече, цял живот работя неща, които не се плащат от данъцитв на хората. Примерно пиша книги, издавам вестници и списания, водя т.в. предавания изцяло про боно. Вие работила ли сте нещо такова?
Нямам секунда работа на бюджетна позиция и точно за това ми е странна ароганнтноста ти при положение че цял живот си папкал от данъците на такива като мен.
За какво са Ви санитари във "вашето" училище ма, другарко? Да не би да имате предвид психиатрията, където сте пациентка мислеща се за директорка на школо?!
Другарко, как така да не сте папкала данъците ни като цял живот сте била даскалица и директорка?! Мбого лъжете, пък и забравяте как лъжете..
Другарката изкукуригА оканчателно и започна да пелтечи някакви неримувани все още, но крайно вулгарни глупотевини, издаващи крещящо незадоволената й клета сексуалност..
Публикуване на коментар