В една своя статия психологът Даниел Опенхаймер от „Принстън“ обяснява, че обличането на познати идеи в претенциозен език е знак на ниска интелигентност и съмнителна благонадеждност. Изтръсквайки няколко политически речи и наукообразни университетски лекции от сложните думички, в нея той показва нагледно колко е глупаво да се правим на умни. И даже нарочно я е озаглавил „Последици от учения жаргон, използван независимо от необходимостта: проблеми с използването на дълги думи без нужда“ – също толкова излишно дълго и претрупано с тавтологии, за да се усети иронията.
Разбира се, постигнал го е най-вече със забавните примери, като при това трябва да се признае, че не е разполагал с кой знае колко благодатен материал. Което изглежда странно, доколкото у нас пък е точно обратното – примери да искаш, но те минават за сериозност и задълбоченост, нерядко и за трансцедентална проникновеност. Или както би казала проф. Мариана Георгиева, бивш спортен министър в кабинета „Орешарски“, за „езикови експликации, които имат информативен статус, но отделят този комуникативно-наличен формат в особеност на човешката потребност от знание, т.е. от гледна точка на гносиса.“
Впрочем последното се отнася за междуметията „ах, ох, трас, пляс и грух-грух“… Обаче я как само звучи! Отгоре на всичко професорката по лингвистика се дозираше и чат-пат изпадаше в интровертност на духа, тъй като изхождаше от квотата на ДПС, а там, както знаем, си падат по „високия“ стил. По едно време дори се говореше, че вече почетният председател на партията пишел продължение на дисертацията си „Асиметричната онтология на социално-либералния вектор“, посветено на структурно конфронтираната проекция на социаллибералната постдискурсивна идентичност в контекста на квазиметафизичната сугестивност…
Пие ли я, извинете!, пише ли я наистина, може да каже единствено най-близкото му обкръжение от Сараите, но е факт, че Ахмед Доган не е станал професор, само защото не е пожелал. Пожела да стане хидролог – стана, пожела да е мажоритарен собственик на ТЕЦ „Варна“, който до средата на следващата година ще получи от държавата 27.4 млн. лв. – и такъв даже стана. По-важното обаче е, че стана еталон за умност и мъдро говорене, в което винаги следва да търсим втори план, а това е толкова вярно, колкото и онова, че е хидролог и топлоинженер. Но в интерес на истината години наред успява да поддържа тази илюзия, която тук съвсем не се възприема като знак за ниска интелигентност и съмнителна благонадеждност, макар засуканите му словесни фойерверки да са пълен майтап. ... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар