Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 24 септември 2021 г.

Къде ще живее баба Марийка?


Да ви кажа новина: като отново безуспешно обикалях по Пещерско шосе да търся баба Марийка, на връщане случайно я намерих най-сетне пред едно магазинче да си купува грозде! Явно Бог я пази: тя ми заяви, че през цялото време била спала в хотел, който се намирал около Централна гара! (Плащала там по 50 лева на вечер, разбира се, пенсията й е свършила и е вече без пари.) Понеже нямаше горна дреха я заведох до едно магазинче за дрехи втора употреба и там тя си купи едно хубаво, топло, дълго яке. Изглеждаше добре.

Когато поставих въпроса да се върне в апартамента си, тя отново ми заяви категорично, че там няма да живее, щото се страхувала някой от съседите-самаряни да не я бие или пак да започнат да я тормозят. В този ад не искала да се връща.

Като й казах, че друг вариант няма (освен да отиде пак в старчески дом!), тя, като чу тази дума, ми се разкрещя: не искала от мен да чува за старчески дом, там не щяла да иде в никакъв случай! Щяла да си търси частна квартира. Помоли ме да й помогна за това.

Не можах да я убедя, че е глупаво да търси частна квартира като има собствен цял апартамент. Не ще и не ще да се връща в апартамента си, много е упорита.

Днес ще пробвам да разговарям със сина й с крехката надежда да го убедя да се срещне с нея и да се опита да заведе в апартамента - за да започне да живее там.

Това е в основни линии положението. Безпътицата е голяма. Бабата днес-утре ще бъде изгонена на улицата, останала без никакви пари. А до следващата й пенсия има точно две седмици. Тя почти гладува, но плаща по 50 лева на вечер за да спи на хотел!

До това положение я доведе ненавистта на нейните съседи-самаряни: така са я наплашили, че не смее дори и да помисли да се върне да заживее отново в собствения си дом!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...




Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободатаизд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времетоживотасвободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Постарайте се да намерите някаква къщичка с малък двор, без други хора в същия имот. Може да е колиба в Столипиново, но да няма други хора в имота. Само на такова място може да живее баба Марийка.

Другият вариант е да намерите място около града, където има водопровод и да сложите сглобяем контейнер 3х3 метра, за 2-3 хиляди лева, с една печка на дърва вътре, колкото да преживее зимата. Вода и тоалетна ще ползва някъде навън.

Нещо такова имам предвид:

https://www.alo.bg/6450094#highlight=%D1%84%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B8+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BD%D0%B5

Ангел Грънчаров каза...

Вие не познавате баба Марийка. Тя има изисквания. Примерно извън Пловдив не ще да живее. Също: не желае да живее далече от центъра на Пловдив. Аз също мисля, че малка лятна кухничка в необитаем двор е най-подходящо за нея, ама къде да го намерим? Макар че има много такива места в Пловдив. Ала стопаните им са в чужбина обикновено. И не могат да се наемат.

Анонимен каза...

Вие все едно сте малки деца. Искам това, не искам онова си има цена. Това се учи в първите седем години. Тази цена включва и смъртта.