Как разбира човека, живота, света и Бога великият мислител Блез Паскал?

(Блез Паскал е френски математик и философ, живял от 1623 до 1662 година.)

 ● Ние постигаме истината не само с разума, но и със сърцето... Сърцето си има закони, които разумът не знае. 

 ● Истината е така крехка, че щом отстъпиш от нея, изпадаш в заблуда; но и заблудата е така тънка, че е достатъчно само малко да се отклониш от него и се оказваш при истината. 

 ● Същината на човешкото естество е движението. Пълният покой означава смърт. 

 ● Човекът причинява зло с особен размах и удоволствие когато е уверен, че постъпва според повелите на съвестта. 

 ● Красноречието - това е изкуството да говорим така, че тези, към които се обръщаме, ни слушат не само без труд, но и с удоволствие. 

 ● Бог, който ни е създал без нас, не може да ни спаси без нас. 

 ● Справедливостта трябва да е силна, а силата трябва да бъде справедлива. 

 ● Човекът е загубен в глух ъгъл на Вселената. 

 ● Колкото повече поумняваш, толкова повече оригинални хора намираш. Обикновеният човек не забелязва различията в хората. 

 ● Нищо не е тъй съгласно с разума както неговото недоверие към себе си. 

 ● Това писмо се получи толкова дълго защото нямах време да го напиша по-кратко. 

 ● Да искаш и да нямаш възможност означава да си нещастен. 

 ● Доводите, за които човек се досеща сам, обикновено го убеждават повече отколкото тези, които са дошли в главата на другите. 

 ● Ще се плашим от смъртта не в час на опасност, а когато нищо не ни грози: нека човекът докрай си остане човек. 

 ● Щастието е в покоя, а не в суетата. 

 ● С каква лекота и самодоволство злодейства човекът когато вярва, че твори благо дело! 

 ● Случайността е псевдонимът, под който Бог действа в света. 

 ● Познанието на Бога без осъзнаването на своята нищожност води до гордост. Познанието на своята нищожност без познание на Бога води до безизходица. 

 ● Чувствителността на човека към дреболиите и безчувствеността към същественото - каква страшна извратеност?! 

 ● Животът е спомен за един мимолетен ден, в който сме били на гости. 

 ● Величието не е да изпадаш в крайност, а в това да се докосваш едновременно до две крайности и да запълваш промеждутъка между тях. 

 ● Сърцето си има закони, които разумът съвсем не знае. 

 ● Светът е окръжност, центърът на която е навсякъде, а окръжността я няма никъде. 

 ● Същността на нещастието е в това да искаш и да не можеш. 

 ● Всяка книга трябва да умееш да я четеш. 

 ● Величието на човека с това и е велико, че той съзнава своето нищожество. 

 ● Няма по-лошо нещастие от това човек да започне да се плаши от истина, която ще го изобличи. 

 ● Всички нещастия на човека произлизат от това, че той не жалае спокойно да си стои у дома - там, където е положено да бъде. 

 ● Нас ни утешава всяка дреболия защото всяка дреболия ни води до униние. 

 ● Допустимо ли е да изкореняваме злодейството, убивайки злодеите? Та това значи да умножаваме тяхното число! 

 ● Колко малко приятелства биха оцелели ако всеки изведнъж узнае какво говорят приятелите зад неговия гръб - макар точно тогава те са искрени и безпристрастни? 

 ● Ухото ни за ласкателствата е широко отворена врата, за истината пък е иглено ухо. 

 ● Не само самата истина дава увереност, но и само търсенето й ни дава покой. 

 ● Ужасява ме вечното мълчание на тези безкрайни пространства. 

 ● Реките са пътища, които и сами се движат, и нас ни носят натам, накъдето отиваме. 

 ● Сърцето има доводи, които разумът не знае. 

 ● Разбирането за справедливост също така е податливо на модата - като женските украшения. 

 ● Правилата за достойно поведение са отдавна известни... задръжката е за малкото, за умението да се ползваме от тях. 

 ● На влюбените, за да общуват един с друг, не са им нужни думи. Любовта е музика, която слушат цяла вечност. 

 ● Красноречието е живописно изразяване на мисълта; ако, изразявайки мисълта, ораторът добавя към нея и някакви чертички, той създава не портрет, а картина. 

 ● Възможно ли е да обичаме отвлечената същност на човешката душа, независимо от присъщите й свойства? Не, невъзможно е, пък и би било несправедливо... Ние обичаме не човека, а неговите свойства. 

 ● На нашия ум е свойствено да вярва, а на волята - да иска; и ако за тях няма достойни предмети за вяра и желание, те се насочват към недостойните. 

 ● Величието на човека е неговата способност да мисли. 

 ● Другояче подредените думи придобиват друг смисъл, иначе подредените мисли произвеждат друго впечатление. 

 ● Общественото мнение управлява хората. 

 ● За човека, който обича само себе си, най-нетърпимото е да остане насаме със себе си. 

 ● Справедливостта без сила е самата немощ; силата без справедливост е тирания. 

 ● Две крайности: да задраскваме разума и да признаваме само разума. 

 ● Ако носът на Клеопатра беше по-малък, то цялата повърхност на земята би имала друг вид. 

 ● Не е хубаво да си прекалено свободен, не е хубаво да нямаш нужда от нищо. 

 ● Само след като завършваме замисленото съчинение, ние си изясняваме с какво е следвало да го започнем. 

 ● Случайни открития правят само подготвените умове. 

 ● Човекът не е ангел и не е животно. Бедата е, че желаейки да стане ангел, той става животно. 

 ● Развлечението ни забавлява и ние, не забелязвайки това, бързаме към смъртта. 

 Е, приятели, и кой от всички цитати (крилати мисли!), които преведох за вас от великия философ Блез Паскал, ви хареса най-много?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo