Коя е главната причина за ценностната катастрофа на нацията ни?

В деня на истинския национален празник на свидното ни отечество искам да ви кажа нещо фундаментално важно:

Завиждат на "Киро Харвардо" ("Киро Канадецо"!) и го обиждат, но забележете: завиждат му че е успял, при това е успял по честен начин, с труд и с таланта си - ала разбират успеха единствено в неговото финансово изражение; за нашенските тъй немислещи нещастници който има пари (и вещи: апартаменти, коли и пр.), той е богат, той е успял и е "успешен"!

Изобщо не им идва на акъла, че истински успял и истински богат е този, който има добра душа, т.е. който е богат с безценни душевно-личностни качества, именно ум, доброта, великодушие, честност, правдолюбие, свободолюбие и пр. - или ако им идва на акъла, правят презрителна гримаса с устата: "Ти на мен, драги, акъл не ми давай: дай ми парички!".

Добре де, но какво от това, че имаш много пари, а пък си със скверна, лоша, зла, нещастна, грозна, лакома, ненаситно алчна душа? Вижда се, че огромна част от българите, "мислещи" така, именно, смятащи, че материалното е "единствено съществуващото", допускат глобално-тотална ценностна грешка, т.е. здравата са се заблудили, а пък ценностите им са съвсем нездрави, робуват на лъжливи и фалшиви антиценности.

Коя е причината за този страшен дефект ли? Ами ще ви кажа: крайно неефективното и калпаво нереформирано "образУвание", построено изцяло на социалисто-комунистическия принцип (игнориращ личността, индивидуалността, личностното, духовното, свободата и пр., т.е. пренебрегващ тъкмо ИСТИНСКИ ЗНАЧИМОТО!), е главната причина за тази ЦЕННОСТНА КАТАСТРОФА, за СТРАШНАТА ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ, за КОШМАРНОТО ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕ, за КРЕЩЯЩАТА БЕЗДУХОВНОСТ, която тресе масовият или типовият българин.

Който по тази причина не е човек в същинския смисъл (човекът по идея е ДУХОВНО СЪЩЕСТВО, човекът като такъв е именно ДУХ!), а е нещастно комуноидно и материалистически обременено ЗОМБИ. Или е това, което тъй учЕният ви професор-комунист, т.е. робо-русо-фил Иво Христов нарича "дебил".

Как ще се поправим ли, как ще се очовечим ли? Ами ще ви кажа: чрез дълбока, същностна реформа и промяна на изцяло сгрешената (социалистическо-комунистическа по същество, щото в нея няма свобода!) образУвателна система, която именно е система на ЗАТЪПЯВАНЕТО, на ОПРОСТАЧВАНЕТО, на ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕТО, на ЧАЛГИЗИРАНЕТО, а всъщност най-вече за КОМУНОИДИЗИРАНЕТО на младите.

От десетки години работя или ора на тази буренлива нива, учителствам (философ съм, преподавам философия и гражданско образование!) по изцяло съвременен подход, пиша статии, книги, издавам списания, т.е. всеки ден се боря за промяната, за осъвременяването, за непосредственото и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ И ОДУХОТВОРЯВАНЕ (очовечаване!) на отношенията в конкретните училищно-образователни общности.

Какво постигнах ли? Ами ето какво постигнах: уплашената за монопола си (за ТИРАНИЯТА си, за ВСЕВЛАСТИЕТО си, за ГОСПОДСТВОТО си!) ретроградна и реакционна сила, каквато е образователната бюрокрация ме опраска, уволни ме, обяви ме за "народен враг", провъзгласи ме за "пълен некадърник", остракира ме от системата на образУванието им, тъй уютна за истинските некадърници и паразити, лиши ме от преподавателски права! И ето, вече 7-ма година съм безработен и унижаван всекидневно; но не капитулирах, а продължавам със сетни сили борбата.

Най-жалкото е обаче това, че обществото, гражданите, с нищожни изключения, години наред БЕЗУЧАСТНО ГЛЕДА СЕИР, наблюдава с КОШМАРНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ как бюрократите се гаврят с мен и ме тъпчат – и не си мръдна и пръста нещичко да направи! Не, не да защити мен, а да направи нещо за СМИСЛЕНОТО, за автентичното образование и възпитание на своите деца и внуци: образование и възпитание, оплодено от ценностите на свободното развитие и творческата себереализация на личностите.

Това исках да ви кажа. И подчертавам: настоявам категорично ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ (като най-сериозна реформаторска политическа сила!) да постави в центъра на своята програма не нещо друго, а ПРОМЯНАТА НА ПЛАЧЕВНАТА СИТУАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО! Защото тук е разковничето, всички други промени и реформи могат да бъдат задвижени и осъществени и ще имат траен ефект само при наличието на КАЧЕСТВЕН ЧОВЕШКИ "МАТРЬЯЛ", ако ми позволите да използвам тази дума, взета от речника на класиците на политическата простащина у нас - Т.Живков и Боко Борисов (изразът "класик на политическата простащина" е на г-н Иво Инджев!).

Толкова. Хубав ден ви желая! Честит празник! Приятни размисли ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo