На сайта на доцента по философия от СУ Иван Колев (там той изтъква наистина голямото си постижение, че бил написАл и издал повече от 30 учебника и учебни помагала, в съавторство, разбира се!) откривам, че няма поместено НИТО ЕДНО електронно издание на нито едно от помагалата, които е издал. В тази връзка ми се наложи да кажа следното на един наш общ познат, който, предполагам, ще му съобщи ето този мой вероятно крайно неприятен, но твърде логичен за сметка на това въпрос (примерно моите помагала, 6-7 на брой, всичките до едно имат и достъпни за всички електронни издания, издания онлайн; книгите ми, повече от 20 на брой, също са изцяло достъпни за четене от всеки!):
Дали пък не е вярно моето допускане за някаква меркантилност на дейността на доц. Колев - или бъркам? Имам предвид авторско-издателската му дейност по издаването и пласирането на всичките тия наистина немалко хартиени издания на учебници и учебни помагала...
МНОГОЗНАЧИТЕЛНА ИЗВАДКА ОТ САЙТА НА ДОЦ. КОЛЕВ:
От пролетта на 1990 г. до днес съм издал няколко десетки (30+) учебни издания (учебници, антологии и книги за учителя) с голяма група от съавтори: Димитър Денков, Райчо Пожарлиев, Пламен Макариев, Александър Гънгов, Димка Гичева, Хари Паницидис, Димитър Тафков, Розелина Найденова-Пириндева, Христо Стоев, Людмила Андреева, Ангел Стефанов, Доротея Ангелова, Росен Люцканов, Тодор Ялъмов, Георги Герджиков и Владимир Теохаров. ...
Попитах това, защото казуса има и развитие, има и своя история вече. Преди време (преди няколко седмици!) на страницата на БЪЛГАРСКА ФИЛОСОФСКА ОБЩНОСТ (основана пак от него!), под негов коментар, в която той изтъкваше, че за последните 4 години бил (пре)написАл и (пре)издал 14 учебника и учебни помагала, се опитах да поставя немаловажния въпрос: дали в 21 век философията би следвало, както е според догмите и наредбите на МОН, да се учи от учебници (след като никога в историята на философията тя не се е учила по този начин, ако изключим учебниците по комунизъм!)? И в тази връзка подхвърлих: дали в това тъй трескаво издаване на хартиени учебници (за обслужване на нуждите на родната ни министерско-административна система на образУвание!) няма и комерсиално-меркантилна мотивация, т.е. дали пък всичко това не се прави най-вече, простичко казано, за печелене на парички?
Като подхвърлих такова едно съмнение (аз само попитах, нищичко не твърдя!), въпросният тъй добродетелен доцент реагира като ужилен от оса в най-неприятно място: толкова силно се възмути, че не само мигновено изтри тъй "неправилния" ми коментар, не само, също така, ме изхвърли като мръсно коте от групата на БФО, но и ме блокира във фейсбук (!!!), та да ми затвори кардинално устата, т.е. никога повече да не мога да кажа нещо, което да стигне до неговия толкова добродетелен умствен взор!
На мен ми се видя прекалено пресилен този негов гняв, който, ако следваме обичаите на древните, но доста мъдри римляни, дефинирани в поговорката "Ти се гневиш, о, Юпитер, значи аз съм правият?!", сякаш удостоверява правилността на моето съмнение-допускане.
Като капак на всичко, подбуден от колеги-философи (аз и с г-н Колев се зная от много години!), реших (тъй като, бидейки философ, съм изключително диалогичен!) да му се извиня за тъй некоректното си и обидно за него, предполагам, съмнение-допускане; е, написах му едно "покайно писмо" на официалния му имейл, но възмутеният така силно, кой знае защо, доцент, продължи да мълчи сякаш е нещо като Делфийски оракул (май и делфийският оракул не мълчи чак толкова стоически, прочее, така мълчат само далите обет за вечно мълчание монаси или будистите!)!
В общи линии доц. Колев мълчи вече няколко седмици и очевидно няма намерение да престане да мълчи. По тази причина, както забелязвате, му отправям ново предизвикателство; надявам се някой ще му каже за настоящата ми провокираща към диалог и дискусия публикация, щото той, както знаете, е взел предпазни мерки никога повече сам да не попадне на мнение или изказване, изразено от моя скромна милост. Правя нужното, видите сами, да продължа започнатия и така изненадващо от него прекъснат диалог-дискусия, щото за мен, не крия, е голяма изненада такова неочаквано за мен и очебийно нефилософско поведение на този наш изтъкнат представител на философската ни общност (която като цяло също не по-малко от него е мълчалива, което, потретвам, не е обичайно за поведението на философи, чиято длъжност, призвание или каквото щете там е именно да говорят!).
Толкова от мен. Засега. Виждате, че правя, според силите си каквото трябва да прави един философ, който просто следва примера на истински философи като Сократ, които, както именно твърди учителят Сократ, следва да се държи подобно на досаден комар, на конска муха, на оса или на някакво друго подобно насекомо...
Дали пък да не взема да попитам Декана на философския факултет на СУ какво мисли за привързаността на доц. Колев към мълчанието, крайно нехарактерна за поведението на философите, щото, оказва се, същият този толкова мълчалив доцент в настояще време е... ръководител на катедрата по философия във ФФ на СУ?!
Щото за мен възниква прелюбопитен въпрос: да не би под ръководството на доц. Колев нашите елитни философи да са възприели нова стратегия в поведението си, рязко контрастираща с обичайната, а именно вместо да говорят - да мълчат?!
Ще излезе в крайна сметка, че ние сме страна, в която мълчанието на философите е станало тъй застрашително, че в крайна сметка има опасност да се окаже, че аз единствен говоря (сред тъй благочинно мълчащата ни академично-философска общност!), което означава, че съм ненормален: ако, да допуснем, норма за философски живот е станало вече мълчанието?!
И с оглед на това няма как да се сдържа да не попитам: дали в тази сложила се ситияция някой от философите ни изобщо ще проговори и ще каже нещичко? Или всички до един неизвестно защо са... онемели? Онемяха ли българските философи - защо така стоически мълчат? (И учителите в гимназиите яката мълчат, ето, сега откриваме, че и университетските философи, с нищожни изключения, също мълчат здравата, вий това забелязали ли сте го? - или само аз го забелязвам?)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Прав е господин доцентът. Нощните пазачи не е ясно защо се правят на философи. Нека си вардят там на хората бостаните и градините. Те са бачкатор, бачкатор е и Грънчаров. Не са философи. Бачкай, Грънчо, муай качамака с пръжките!
Б. от Б.
Другарко, требеше сос стиховце да излеете мъката си! :-) Що се въздържате да изливате мъката си в стихове? Ще Ви олекне ма, другарке? Пробвайте. Докато натамънявате стиховете, ще се лекувате от злобата. Ще се успокоявате. Доказана е таз терапия, другарко. Чакаме стихове!
Публикуване на коментар