Защо новият президент на България ще се казва Лозан Панов?

Emil Sokolov: Най-новата опорка от вчера е, че Лозан Панов е неизбираем. Добре, неизбираем е. Да ви кажа ли защо е неизбираем?

Лозан Панов не е пожарникар, ченге, генерал или друг силов образ от тъмните години на прехода. Няма харизмата на селски тарикат, който през социализма е охранявал Тодор Живков, а след прехода нагло се прегръща и целува с американския посланик и яде тоарта Сахер в Брюксел. Това в Лозан Панов няма да го открием. Той няма как да играе ролята на бащица. Не е спасител на бял кон, а глас в пустиня, който от години напомня, че трябва да браним правото от закона. Това е същият закон, който всевъзможни групировки от години използват, за да нарушават правата и свободите на българските гражданите.

Лозан Панов няма и антуража на Радев. Не е обграден от агенти на ДС. В инициативния комитет на Панов няма да видим висши кадри от комунистическата номенклатура или техните деца. Това е така, защото Лозан Панов зачита разделението между институциите и властите и пръв се опълчи против Гешев преди да бъде модерно. Да, Гешев не трябваше да нахлуе в сградата на ВКС и да арестува приятелите му, за да се сети, Лозан Панов, че Гешев е опасен. За нещастие хора като Панов се ръководят от принципи, а не от това кой им е симпатичен и кой не. На Лозан Панов не му пука кой към коя групировка принаджлежи, защото самият той не принадлежи към такава. Това по нашите земи е рядко срещано явление.

Това, че не е самозабравило се ченге или комунист, прави Лозан Панов труден за избиране. У нас, ако не си мутра или червено недоносче, не те броят за човек. Лозан Панов обаче не е нужно да печели. Да, точно така. Кандидатурата му е напомняне, че за онези от нас, които не се вписват в българската постсоц реалност, има място под слънцето. Лозан Панов е кандидатурата на балъците, които работят, плащат си данъците, спазват законите и се надяват някога България да бъде нормална държава. Кандидатурата на Панов е лъч надежда, че на тези избори няма да се гласува с отвращение или да се ходи за гъби. На тези избори лигавите демократи, жълтопаветниците, умните и красивите и както там ни наричат, можем да отидем и да гласуваме с гордо вдинагата глава.

С кеф можеш да отидем да гласуваме, защото на тези избори имаме възможността да гласуваме за един съдия, гражданин като нас, чиято кандидатура дори да не постигне нищо друго, ни напомня, че надежда има. Надежда има за нас, за децата ни и за България. Не е нужно да избираме между марионетките на Борисов и червения пагон на Радев. Има и трети път, който не минава през унижения и компромиси. Това ни казва Лозан Панов и то никак не е малко.

МОЯТ КОМЕНТАР: Не съм съгласен с това прекалено интелигентско изказване, което се занимава с изтъкването на своята интелигентност, а не се интересува от истината. А истината е следната. Преди 10 години да бяхте написАл този текст щяхте да сте напълно прав. Но сега ситуацията се промени. Сега шанс нема мекотелото Гер(б)джи(п)ков, в новата ситуация той е неизбираем (колкото и Боко е неизбираем!), също така, колкото и да ви се струва изненадващо, и Радев няма шанс, щото и той е рудимент, щото и той е останка от миналото, той също като Боко се вмества в рамките на една отживяла времето си кагебисто-ченгесаро-мутро-комунистическа парадигма. А шанс има Лозан Панов - понеже е изцяло в рамките на новата парадигма, в която посъбудилият се българин с цялата си душа и сърце се отвращава от мутро-ченгесаро-комунистическото статукво, от разните там Боковци, Гешевци, Радевци, Славчувци - и техните пошли и тъпи театри, сеирища и резилища. На това основание аз смятам, че новият президент на България ще се нарича Лозан Панов - и това е справедливо; а което е справедливо то няма начин да не се реализира, да не стане. Стига съзнанието за тази справедливост да се разпространи в останалото време от малко повече от месец. Лозан Панов е доказан борец срещу ченгесаро-мутро-комунистическото статукво, в което и Радев, и Гер(б)джи(п)ков са органично вписващи се елементи. Толкова от мен. Всяко разумно нещо непреодолимо става действителност, осъдено е да стане действително, налага се да напомня и знаменитото Хегелово положение. И така, знайте: новият президент на България ще се нарича Лозан Панов, помнете ми думата!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo