Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 17 октомври 2021 г.

Коя е нормалната, човечната, истински смислената оценка на толкова заплетената ситуация в пловдивското образование?

В петък следобяд аз и колегата Николай Димов направихме визита на новата шефка на РУО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова (тя иначе е експертката по философия, гражданско образование и религия!). Разговаряхме (спорихме, дебатирахме) почти час, тя извика при себе си един друг експерт, която да я подпомага в дебата. Разбира се, и дума не можеше да стане за видеозапис на нашия разговор - по причина на това, че г-жа Кръстанова е решително против. А дебатът беше не само горещ, но и съдържателен, знаете, аз обичам да поставям тъй безинтересния за държавните чиновници човешки (нравствен) аспект на проблемите. 

Много е жалко, че няма сега видеозапис на разговора ни - да, аз съм привърженик на позицията, че гражданите имат право да чуят критиките, които ние отправихме към властващите в пловдивското образование, а също така и да чуят как тези последните се оправдават. И ето сега на мен ми се налага в словесен вариант да описвам станалия дебат, което, съгласете се, е трудна и неблагодарна работа. (Г-жа Кръстанова винаги недоволства от начина, по който аз описвам нашите дискусии, бил съм "изкривявал" реалността, но в същото време не по-малко решително не желае сама пред гражданите да разкаже как мисли, как отговаря на предизвикателствата, които й отправяме ние, небезразличните граждани; възниква логичният въпрос: защо се държи толкова странно, да не кажа абсурдно, по тертипа: "Аз много искам, ама немам желание..."!) 

И ето, аз дълго време се чудих как да постъпя: да разказвам, да правя опит да опиша дискусията ни - или пък да провокирам дебат в общността на небезразличните граждани и в резултат да излезем със синтетичен документ; и под формата на официално обръщение към висшестоящите в образователната властова йерархия да представим нормалната, човечната, истински смислената оценка на толкова заплетената ситуация? 

Щото сами знаете как е устроен животът: изречените думи отлитат, отхвърчават в небитието, а написаното остава. Или е по-добре аз самият да напиша съответния документ, който да изпратя до г-н Министъра? (Ние, от групата на небезразличните граждани, от доста време официално искаме среща със служебния министър на образованието, но той безцеремонно мълчи; скоро обаче ще го изненадаме направо във властовата му крепост в София!) 

С оглед на така и така сложилата се ситуация аз в крайна сметка реших да се обърна към групата на небезразличните граждани и да дя подбудя да напише поредното си изложение до Премиера и до Министъра на образованието (и ето, след двудневни разгорещени обсъждания в средите на нашата група ние в крайна сметка сътворихме документ, придобил най-накрая вида, който открих тази сутрин в следната публикация в блога на небезразличните):

КАК ВЛАСТВАЩИТЕ ЗАБЪРКВАТ ТЪЙ ВЕЛИКОЛЕПНО ЗАПЛЕТЕНИ КАЗУСИ, ПРЕД СЛОЖНОСТТА НА КОИТО И САМОТО БИТИЕ НЕМЕЕ?


Приятно четене и приятни размисли ви желая! Хубав нека да ви е и денят!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: