Кои са главните недъзи на републиката в сравнение с монархията?

Налага ми се да кажа (философ съм!) нещо, което е полит-некоректно, но е истина: избирането на главата на една държава чрез гласуване е нонсенс, е безсмислица, е най-голямата глупост на републиканската форма на държавата (която е в дълбока нелечима криза не само у нас, а и по целия свят, примерно дори в САЩ, да не говорим за Русия и Франция!) - поне по следните причини:

● Щото по презумпция партийно подкрепеното лице няма как по магически начин да се преобрази за една нощ в "обединител на нацията" и в морален символ на народния суверенитет;

● Защо по същия начин не избираме и главата на семейството, примерно некоя модерна майка довежда нов мераклия и казва: "Дечица, нека да бъдем демократи, ето, този тук другар иска да ни стане глава на семейството, хайде да гласуваме: баща ви ли да си остане глава на семейството ни, или такъв да ни стане мераклията, кой е за?"?

● Не може през 4-5 години върховната власт да се сменя и обявява "за продан", щото държавата отива по дяволите, тя е нещо вечно, тя е нещо сумстанциялно, докато ние, избирателите и гражданите, сме временни; новият президент (едно случайно частно лице!) сяда на държавния трон като води със себе си нова лакома компания от лапачи за служби и постове (съветници, служебни министри, некои от тях президентът ще направи генерали и прочие, не му пречи цялата си рода да уреди на каквито си поиска служби!);

Щастливецът на случая, който по чиста случайност се "възцарява", вярно, само за 4-5 годинки, който преди това даже и не е сънувал, че ще го осени един ден такова неописуемо щастие, неминуемо се побърква, превъртява психически, вманиачава се, имаме прекрасни примери в тази посока, побъркаха се и Желю, и Пешо Стоянов, и Гоце Первановый, и Росенчу Плевнелиев, и Румен Радев, просто не е възможно случайността да те направи "нещо като цар" и да не се побъркаш (даже ген. Дьо Гол, една велика личност, една личност от голям мащаб, страда от бонапартистски мераци!);

● За монарсите де факто са гласували и хората от миналите поколения, които вече не са живи, тоест те са одобрени от народната воля в нейната цялост, щото народът не сме само ние, дето сме живи сега, а и всички ония, които са живели преди нас; на това се дължи именно и непостижимата от нищо друго субстанциалност на монархическата форма на държавата;

● Царят, Кралят може да загуби властта си всеки ден, затова и трябва да бди и да си върши качествено работата, докато Президентът има срок от 4-5 годинки (в Русия сега май са вече 6!), в които е недосегаем, щото винаги, като направи някаква глупост, ще може да каже: "Вие ме избрахте, нали, вие ме упълномощихте, е, немате сега право да недоволствате!", т.е. в срока, за който е избран, е недосегаем, а процедурата по свалянето му е дълга и сложна и пак зависи от партийни по естеството си фактори (в Конституционният съд, който ще го съди, има назначени от него лица и лица, избрани от неговата партия!);

● Царят, Кралят внимава какво наследство ще остави на наследниците си, щото това е негово дете (държавата в случая наистина е бащиния!), докато принципът на републиканският президент е "След мен и потоп!", слабо го вълнува какво наследство ще остави на следващия късметлия;

● Царят, Кралят го избираме всеки ден (със самия факт, че чрез съгласието си потвърждаваме нейната актуална действителност и разумност!), докато Президентът го избираме веднъж на 4-5 години; ето че монархията е и значително по-демократична от републиката (нищо че сте си "мислили", че нещата стоят точно наопаки, но явно сте се заблуждавали до този момент!);

● Как Президентът ще обединява, като самото му избиране разделя нацията: та нали той ще победи с малко повече от половината от избирателите, но няма как да победи с пълно мнозинство, това просто е невъзможно (е, възможно е, ако стане диктатор, както това направи таваришч Путин!)?;

● Царската, Кралската институция е съдба, висша отговорност, наследникът затова се подготвя години наред за своята длъжност, има съответната подготовка по право, международни отношения, история, философия, икономика, езици и какво ли не още; това нещо при случайните политически лица, дето им се усмихва неочаквано щастието да станат "бащи на народа", това, естествено, не може да го има, което и обяснява защо не си изпълняват ролята качествено;

● Видяхме, че парламентарната демокрация у нас особено много се издъни при избора и съставянето на изпълнителната власт, определянето на министър-председателя; той, разбира се, трябва да бъде назначаван от държавния глава, който да може да избира лице из средите на партията, която е победила на изборите (дори не е длъжен да избере лидера на тази партия!), както е било по Търновската конституция;

● Станахме "репубика" по напълно неконституционен, изцяло незаконен начин, с фалшив референдум, проведен в условия на чужда окупация на страната и тирания (комунистическа); републиката у нас винаги ще носи това свое тъй грозно родилно петно;

● За 1300 години съществуване на българската дължава сме били винаги монархия, дори и по времето на Османската империя, република сме само 77 години, в които 45 години сме били диктатура и 32 годинки сме посткомунизъм, в който у нас господстват ченгетата от ДС-КГБ; явно монархията за България е исторически традиционната и субстанциална форма, която по тази причина и е най-подходяща за нас.

Спирам дотук. Казах каквото трябваше, поне главното се постарах да кажа. Длъжен бях да го кажа. Републиката е причината за това мъртвородената ни демокрация да не работи, да е толкова фалшива. (Разбира се, Симеон, който тотално се издъни и предаде династията, отдавна трябваше да абдикира, та наследникът му Борис Четвърти не си поеме длъжността. И това бях длъжен да уточня.)

Желая ви приятни размисли и хубав ден!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo