Назад ли вървят швейцарските часовници - и защо у нас "елитните авторитети" така лесно се продават?

Elena Spasova: Чудя се какъв е смисълът да си купуваш влиятелни инфлуенсъри, журналисти, политици и да ги караш да обръщат палачинката по безогледен начин. За да станат влиятелни, вероятно това е станало благодарение на издържани тези, обективност и принципност. Поради тези си позиции, те са спечелили своята аудитория. И сега какво? Почват да приказват обратното, да вадят контратези на довчерашните си тези, и сами да се оборват. В резултат никой не става по-убеден, а въпросните хора остават захвърлени в кюшето, като ненужни вещи, купени спонтанно в магазин за един лев. 

То пък и пазаруването трябва да става с някакъв финес. Като в магазин за швейцарски часовници. Влизаш, оглеждаш, пробваш, купуваш и на излизане не очакваш часовника да се върти на обратно, защото ти се иска да бъдеш по-млад или по-оригинален. Оставяш го да си тик-така и самият факт, че е швейцарски и ти го носиш, говори сам за себе си. 

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Дали пък швейцарските часовници наистина не вървят обратно - и по този начин да правят щастливите им притежатели по-млади? 🙂 Може би и точно по тази причина са толкова скъпи, знам ли? А сега по въпроса, който е важен: защо "авторитетите", защо представители на нашия "умствен и морален елит", "ентелектуалците" у Нашенско така лесно и така често се продават, прислугват на силните на деня и се орезиляват и оцапват изцяло? Ще ви дам моя отговор: ами защото за пари нашенските "духовни", с извинение, първенци са способни не само душата си да продадат, но ако се налага и собствените си майки да продадат (а някои от тях си продават дори и родината, продават я най-вече за шепа руско злато!). За жалост, така е. А това показва и колко струват (и колко им е акъла и също така най-вече и морала!) нашите "духовни", с извинение, първенци, в които явно нема нищо духовно, а има само една толкова порочна и извратена лакомия към проклетите пари. Нали виждате колко видни наши "анализатор(к)и" неуморно циркулират по подкупните медии за да пропагандират без капка срам пошлите интереси на тия, които им плащат, именно разните му там боковци, гешевци, пеевчовци и так далее и таму подобное? Гнусна работа, но нашенска, българска! Докато народът ни не се отврати до дъното на душата си от тия така безскрупулно лъжещи тарикати, а най-вече от господарите им, дето им плащат, ние добро като народ и като страна няма да видим! Това исках да кажа. Може да започнете да ме плюете, щот с думите си оскверних ваште "светини", на които така вервате, нали познах?! 

И още нещо: у нас се става "влиятелен" не защото говориш истината, а защото се нагаждаш и говориш това, което е приятно на ухото на немислещия сънародник (и щото немаш скрупули да говориш и пишеш това, което искат да говориш и да пишеш тия, които ти плащат!). Който говори и пише истината у нас го мразят и правят всичко за да го маргинализират. Но който умее благо да лъже (който е Благолаж!), он именно става "инфлуенсър" и "авторитет", щот у нас пък народът (в мнозинството си, за жалост!), не обича истината, а обича да го лъжат. 

Това е важно. Докато не се научим да уважаваме и ценим тия, които ни говорят истината, докато не престанем да се доверяваме на благолъжльовците, дето ни приспиват със сладки, но лъжливи прикизки, добро също няма да видим.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo