Как комунистите "прочиствали" народа от личностите?

СЛЕД 09.09.1944 г.

Александър Вълчанов, възрастен, заможен и интелигентен човек, е убит по особено жесток начин. И сега се помнят хвалбите на Стойко Проданов, стар комунист:

- Вързах го с едно въже за гредата на неговия навес. Заврях ръжена в задника му и го изкарах през устата му!

Убива го в пристъп на зверска злоба затова, че Вълчанов е умен и благороден.

Стойко Чучев от Пловдив, политзатворник в Пазарджишкия затвор, разказва как пред очите на затворниците палачите-изверги вкарват на една затворничка прът отдолу и го изкарват през устата й. Прояви на такъв неистов садизъм имало и в Ловеч, Белене и другаде.

------------------------

След 20 - дневен престой в ареста отвеждат дядо Стою в Пловдив и го заставят да изтегли спестяванията си. Иван, единият от братята му, тръгва да предотврати тоя пладнешки грабеж, но приятел на семейството своевременно го предупреждава да не се меси, за да не убият и него.

Вземат парите на дядо Стою и го връщат в Цалапица в ареста. Това са избените помещения на старата община. Броени дни след това го извеждат една нощ целия насинен и окървавен, вързан като мечка с промушена през езика тел, извеждат го и някъде накрая на селото го убиват. Той е само на 42 години. "Що за изроди?" - недоумява майка ми.

Не знаем "момчетата аджамии", за които дядо Стою се застъпвал пред 9-ти да бъдат освобождавани от полицията, дали са участвали в убийството му. Знае се, че те най-много настоявали той да бъде ликвидиран, за да не бъдат обвинени в предателство и затова били освободени.

... Навсякъде комунистите постъпваха със заможните си благодетели като змията: арестуваха ги по 9-ти, взеха им парите, изтезаваха ги с нечуван садизъм, изхвърляха ги по късни доби на незнайни места - кой жив, кой умрял. Изгониха близките от домовете им и ги подложиха на нескончаем терор."

Надежда Любенова, "Заритите кладенци край Цалапица проговарят"

ДОБАВКА:

Комунисти разпъват монах на кръст, вкарат го в правата вяра на Ленин

„… Монахът бива най-жестоко ежедневно измъчван. Той бива язден като магаре, дупчейки го с нож, скубейки брадата му. Разпъваха го на кръст. Принуждаваха го да носи дървения кръст, като му се подиграваха: „Попе, къде е… Бог, защо не дойде и ти помогне!”. Мъченията и страданията на свещеника са страшни и отвратителни…Преди да бъде убит, убийците изрязват с нож пръстите на ръцете му, един по един…Нещастният поп…!” ...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo