Нима някой ще дръзне да си помисли, че може да има тъй безумно смел директор, който да се осмели да назначи на учителско място мен, бунтаря-немижитурка?

За втори път разстояние на около месец в гимназията (по транспорт и строителни технологии) "Г.Делчев" в Пловдив обявяват вакантно място за учител по философия (спечелилата мястото учителка се била отказала "по здравословни причини", както гласи официалната версия!). Моя милост, естествено, се яви отново - въпреки че ми се наложи да пиша официална жалба след първия "конкурс", тъй да се рече. Вчера се проведе т.н. "събеседване", как мина то ще пиша най-вероятно скоро, нека все пак да обявят кой е победителят, кой е щастливецът, на когото ще дадат това учителско място - или който ще бъде назначен. (Разбира се, директорката Бойка Борисова - така наистина се казва, просто съвпадение на имената с г-н Премиеро, бившия де, който напира пак да се възцари, щот не можел да живее ако не премиерства! - та значи г-жа Бойка Борисова, директорката, нема начин да се обърка дотолкова, че да назначи на това учителско място моя скромна милост, недейте да си мислите, че съм толкова наивен да очаквам, че тя ще събере смелост да наруши омертата, иначе казано, да развали остракирането ми от намиращото се в тъй бляскаво състояние образование в тъй приказната страна Мутроландия; оказа се, че аз съм недостоен да учителствам в него!) Явиха се вчера на събеседването 6 човека (5 мъже и една дама!) и ми е много интересно кой ще бъде избраникът (естествено е, че просто няма начин да съм аз!), т.е. кой ще бъде удостоен с честта да учителства, да обучава на философия учениците от това училище. А събеседването (аз бях първият, допуснат до неговата устна част, щото имаше и писмена, причината е, че името ми започва с буквата "А"!) мина изключително интересно и вълнуващо, обещавам, ще Ви доставя удоволствието да разберете всичко и да се насладите на случилото се, но нека все пак да дадем време на г-жа директорката да реши нелекия казус. (Злите езици, знаете, говорят, че в днешно време не можеш да станеш и метачка в държавно училище ако немаш яки връзки или със самия директор, или с управляващата партия; знайно е, разбира се, коя партия още управлява у нас, да не си мислите, че съименникът на г-жа директорката на ПГТСТ в Пловдив е изпуснал властта; та именно такива глупости говорят неуморните зли езици, но те нямаше да са зли езици ако не говореха такива глупости, В КОИТО НИЕ ВСИЧКИ ИЗОБЩО НЕ ВЯРВАМЕ, нали така?!)

Но понеже ти загатнах, уважаеми читателю, за тъй интригуващо протеклото "събеседване" с моя милост (знайно е, че където се появя аз, там винаги стават великолепни, превъзходни направо дискусии и дебати, от което именно тъй много се боят директорите и директорките на училища, същински страдалци - заради мен, техният пословично жесток мъчител!), та понеже ви разпалих вече желанието да научите какво е станало вчера, ще си позволя тук да ви разкажа вкратце най-вълнуващия и най-многозначителния момент, ето, слушайте, но седнете по-удобно, с оглед да не паднете от стола, на който седите.

Значи мина оживеното "събеседване" с комисията, а накрая водещата (по време на дебатите ми с нея другите двама членове на комисията, и двамата историци, бяха заети с това да показват колкото се може по-пълно безразличие към разговора ни, с оглед да не напиша, както предния път, че са проявили "живо участие", с което, явно, съм ги дискредитирал така жестоко в очите на директорката, че сега наистина се чудеха как, по какъв начин да изразят колкото се може по-изразително безразличие на страдалческите си лица!), та значи накрая водещата, която, за нейна чест, този път се беше подготвила много добре за толкова голямото изпитание, простена чистосърдечно ето какво, каза ето кои тъй многозначителни думи:

- Г-н Грънчаров, този път нали няма да напишете жалба до висшестоящите началства?

(Забележете: аз бях първият в т.н. устно събеседване, т.е. тя не знаеше изобщо как ще се представят останалите кандидати, но се издаде, че аз няма да съм спечелилият мястото - щом изрази очакването си този път да не напиша жалба; а знайно е, че човек пише жалба само когато са му били шута, нали така?)

При тия тъй невероятно чистосърдечни думи, отронили се от тъй невинното и непорочно сърце на г-жа водещата "събеседването" аз щях да падна от обзелото ме щастие (тя де факто призна, че въпросното "събеседване" е просто някаква ужасна пунта мара, щот, излизаше, тя вече прекрасно знаеше кой ще бъде щастливецът, удостоен с честта да учителства в туй училище, нищо че още не беше го "интервюирала" и немаше как да знае как той пък ще се представи; представете си, че запецне - и тогава що ще правим?!); по тази причина се сдържах да разтълкувам на г-жа водещата какъв чудесен гаф е направила този път и, мило усмихнат, великодушно рекох:

- Е, не знам още де, ще видим, то тепърва сичко ще се разбере, сега-засега нищичко не мога да кажа!

Та това беше. Аз, жестокият джелатин, от когото треперят с пълно основание всички властващи в пловдивското образование, си тръгнах, а пък комисията пристъпи към разпитването на останалите кандидати за учителското място, които се бяха свили и трепереха (за разлика от мен!) така верноподанически, че човек наистина ще го е грях да не вземе на работа някоя от тези тъй чисти и непорочни, за разлика от мен, грешника, душички.

Толкова. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И бъдете послушни - ако искате да си намерите работа в нашето тъй китно и свидно отечество, гдето бунтари като мен никой не търпи и не може да понася (особено пък в тъй стерилното откъм всекакви прояви на свободомислие - и особено пък правдолюбие - родно образование!)!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo