Имате ли свободно време, имате ли време, което е истински свободно преживявано - и какво правите в него?

Ето каква дискусия се породи във фейсбук под цитирана от мен мисъл на Аристотел: 

Ако искате да сте щастливи, научете се пълноценно да употребявате свободното си време. (по Аристотел) 

Томи Томев: Какво е това нещо "свободно" време. Аз не го зная. 

Ангел Грънчаров: Томи Томев Който няма свободно време, дали пък не е роб на работата? 🙁 Думата "работа", твърдят, идела от "раб", т.е. от роб. Работят само робите, а свободните хора се отдават на свободното си време. За да развият личността си и да се отдадат на философия. Според Аристотел е така. 

Томи Томев: Не съм роб на нищо. Работата, въпреки трудностите и понякога неуспехи, ми създава удовлетворение и смисъл в живота, пък и личността ми не е пострадала от това, даже напротив. 

Ангел Грънчаров: Навремето комунистите смятаха, че трудът е създал човека, спомогнал е маймуната да стане човек. Очовечил е маймуната. Това ни учеха. Но Аристотел смята, виждаме, друго. В някакъв смисъл трудът наистина спомага за развитието на човека, но той и ограничава; примерно занаята, който човек умее (строителство, грънчарство, мелничарство, търговия и пр.) ни ограничава в неговите рамки. Да се занимава човек пълноценно с духовни неща пък се иска да си свободен от грижите за осигуравяне на материалното съществуване (за храна и пр.) Затова навремето е имало аристократи, които нищо не работят - и в този смисъл се занимават само с духовни неща. Те имат голям принос за развитието на човечеството. Строели са дворци, помагали са на художниците да рисуват като са им купували картините и пр. 

Томи Томев: Доста противоречия има в това което казващ. Едно от тях е: ........."навремето е имало аристократи, които нищо не работят.......... строели са дворци". 

Ангел Грънчаров: Томи Томев Строели са ги техните крепостни селяни, нема никакво противоречие... Аристократът само дава ум какво да се строи, а пък други (дето нямат акъл да се сетят да построят дворец!) изпълняват, реализират идеите му. 

Томи Томев: Много буквално си обясняваш написаното. Работа е не само това което се създава с ръцете. Работа е и това което се ражда в ума и се претворява в картина, книга, схема, музика, строителен план и редица други интелектуални творения. 

Ангел Грънчаров: Томи Томев Именно де. Аристократите също работят, но с ума и с духа си. И работят така свободно, сякаш изобщо не работят; щото това не е работа, а удоволствие, наслаждение. Духовната работа точно затова и не е работа. (Щото в нея няма принуда, няма нежда да работиш за да оцелееш физически, тя е напълно свободна дейност, свободата е възловата дума!) Не мога да разбера къде виждаш "буквалното разбиране" от моя страна? Когато човек има много свободно време (всичкото му време е свободно!), когато е аристократ (на духа), когато се занимава с чисто духовна дейност, тогава той е истински щастлив и истински свободен. Примерно аз в момента, за да оцелявам и да храня семейството си съм стигнал дотам почти да нямам време за моите любими и напълно свободни духовни занимания. Почти нямам време да пиша истински сериозни текстове. Как оценяваш това философ, за да изкара малко пари (за хляб) да е принуден да навива с ръцете си медна жица и да прави трансформатор, един такъв продукт аз го правя към 3 часа, а получавам за него 6 лева? 

Д-р Стефан Кючуков: Съгласен съм с Аристотел! Свободен съм!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo