Кога можем да се "обединим" с разбойниците, които ни крадоха като невидели?

Нещо съдбовно важно, което съм длъжен да кажа на неразбиращите, подвели се по думите на толкова коварния "обединител" Гербджиков: 

В обществото, особено демократичното, е нормално и естествено хората да са разделени по комай всички теми. Пълно единство и съгласие има само в условията на диктатура. Които мечтаят за обединение и единство на всички (примерно ние, окрадените, да се гушнем с окралите ни разбойници-мутри!) просто показват, че имат неизживяна носталгия към комунизма. (Обединение с разбойниците, които ни крадоха като невидели, може да има само след като те бъдат осъдени да върнат ограбеното, след като поседят по затворите да си платят вината и най-вече след като се покаят за стореното и поискат прошка от нас, дето пострадахме от беззаконията им!)

Тъй стоят нещата, драги тъй учени ми "обединителю" Гербджиков: язък ти за професорството и за ентелегентността - щом дори и толкова просто нещо не разбираш и най-вече немаш капка съвест да признаеш!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo