Между другото да разкажа една малка, но многозначителна, по моето възприятие, история, случила се вчера, по време на изборите. Аз бях в една СИК в район Тракия в Пловдив. Още сутринта в нашата секция дойде гражданин, който се представи като кандидат за народен представител; като ме видя и ме позна (щот бях, разбира се, с маска!), дойде при мен и ми каза следното:
- Г-н Грънчаров, много се радвам, че имам възможността да се запозная с Вас лично; аз съм постоянен зрител на предаването Ви по ПОтв и искам да Ви кажа следното: много често изобщо не съм съгласен с това, което казвате, т.е. имам много различни убеждения в сравнение с Вашите, но Ви уважавам - заради смелостта да казвате смело какво мислите!
Крайно изненадан от изказването му, си поговорихме още малко и той си тръгна. Можете ли да предположите от коя партия беше този човек? Можете, но едва ли ще познаете коя е партията. Но аз ще ви кажа, щото този човек и гражданин (пък и политик!), не крия, силно ме впечатли. Този човек, моля ви се, се оказа, че е от партия ВЪЗРАЖДАНЕ!!! Партия, срещу която аз съм се изказвал много пъти, и то доста крайно и критично, а понякога (признавам това!) и вероятно несправедливо.
Затова, силно впечатлен от поведението на този човек (и политик), се налага да кажа и името му, щото той, така или иначе, показа, в този случай, един доста различен от обичайния морал, което не мога да не призная. (Други представители на тази същата партия много често са ме хулили и плюли дори!) И така: той се казва Христо Драгоев Христов и сега, предвид резултатите на тази партия, нищо чудно и да стане народен представител (е, може да е, най-вероятно, на неизбираемо място, та по-сигурно е, че няма да стане: водачи в листите на партиите у нас общо взето винаги са... мерзавци, подлизурковци и пр.!) Аз обаче желая на този човек да стане някога народен представител - по причина на това, че долових у него морал - и достойно поведение. С което той впечатли мен, старият проповедник и радетел за морал в политиката.
Толкова. Това ми е краткият разказ. Желая ви хубав ден! Нека да се учим да мислим малко по-сложно, т.е. че нещата в живота ни и особено човеците в този наш греховен свят не бива да бъдат възприемани и оценявани винаги в черно-бели цветове...
ДОБАВКА: Сега откривам, че точно този човек няма нито една преференция в Пловдив, това пък за какво ви говори, многоуважаеми дами и господа съдебни заседатели?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар