Дали всичко не зависи от трепета на сърцето ти?

Нашето сърце е умно. Сърцето ни има огромен потенциал. Сърцето ни откликва на истински важните неща. Не трябва обаче да се оставяме само на сърцето. Аз съм против сантименталността. Но началото на силно движение е моята лична развълнуваност. Тя ме привежда в движение.

Щом започнем да боравим с формули, а не с развълнуваността си (разказваме идеи, концепции, риторика, идеология, имаме цял пакет разсъдъчни наши изобретения!), то това вече е друго, но то е малко, повечето и истинското е един отделен човек, чието сърце е развълнувано.

От класическата философия трябва да се научим на това да се вглеждаме в тази дружба между сърцето и ума, която винаги е съществувала в европейската цивилизация най-вече.

Това е темата за УМНОТО СЪРЦЕ. Сърцето ни е дадено и каквито и да сме ние, кризисни, почти неживи и пр., но ние сме живи докато сърцето ни бие, да, сърцето ни е този неизчерпаем ресурс; сърцето, даже и най-вкаменилото се, пред някои неща оживява. И този трепет на сърцето е началото на всичко. Цяла Украйна лека-полека ще се събуди когато сърцето ти започне да пулсира по-учестено. От състоянието на сърцето ти зависи това. Тази е точката на раждането.

Няма сърце, дотолкова мъртво, че да не може да започне да пулсира по-учестено в даден момент; но учестяването на ритъма на сърцето не започва отвътре, а е потребен тласък отвън...

Ние живеем в свят, в който трепетът, поривът на сърцето се самовъзпроизвежда. Но все пак не всичко зависи само от нас. Ние сме надарени със сърце, ние сме надери с красота, която е възобновяем ресурс; светът както винаги е прекрасен, раждат се деца, които, слава Богу, не са създадени от нас, техният Велик Майстор е прекрасен и добър...

(Изказване на украинския философ Олександр Филоненко, което преведох и записах от един клип, леко тук-там съм го редактирал и съм дабовил нещичко от мен.)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo