Тази сутрин забелязвам, че има нова публикация в блога на небезразличните граждани, която е под интригуващото заглавие:
КОЯ Е ИСКРАТА, ОТ КОЯТО ЩЕ СЕ РАЗГОРИ ПЛАМЪКА НА ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО - И ЩЕ ПОДТИКНЕ ПРОМЯНАТА И В ЖИВОТА НИ?
Прочетох я с удоволствие, макар да изпитах известно неудобство, понеже моите приятели от нашата група сякаш са прекалили със споменаването на моето име; знаете, че моя милост е доста скромен човек; но здраве да е де, иначе не са прегрешили спрямо истината, макар че съм доста изненадан, че успяха да подготвят това обръщение изцяло тайно от мене. :-) Но се радвам, че са се обучили да пишат толкова добри писма.
Приятно четене ви желая - и приятни размисли!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Не ни дреме
Общност на небезразличните граждани
ВКЛЮЧВАНЕ КЪМ ПРИЗИВА от ИВАНКА И ЖАК АССА
Ние участваме в този призив, защото освен че не сме безразлични граждани, целият ни съзнателен живот е свързан с тази професионална гимназия, която трябва отново да си възвърне името ТЕХНИКУМ. Тъй като сме съвременници на откриването му, спомняме си, че той беше наречен „Техникум по електротехника и електроника”, понеже „силнотоковите” и „слаботоковите” специалности бяха приблизително еднакво застъпени. Към слаботоковите специалности спадат свързани с електрониката и компютрите. От силнотоковите специалности е останала само „Електрообзавеждане на производството”. Преди имаше още 2-3 силнотокови специалности: „Електрически машини и апарати”, „Електрически мрежи и централи”, а трябваше да има и „Производство за електротранспорта”.
За целта когато на времето възникна въпроса за допълнителна квалификация на завършилите реални гимназии, беше достроена пристройка, двойно по-голяма от началната сграда, в която бяха поместени специализирани лаборатории и технически служби. От призива се вижда, че тази допълнителна пристройка вече десет години не функционира.
Няма да се спираме върху управленските качества на настоящата директорка (посочени в призива), тъй като до когато беше само една от учителките по български език, тези нейни недостатъци не се проявяваха. В училището до нейното назначаване дотогавашното ръководство се стремеше да поддържа добър психологически климат - без стълкновения между отделните учители, въпреки че понякога същите тези учители не приемаха някои решения, свързани с методиката на тяхното преподаване. Самото ръководство не си позволяваше да критикува остро нито преподването, нито начина на организация на учебния процес в часовете. Нещо повече - ако видеха нещо новаторско, канеха учители от други училища, за да популяризират новаторството. Разсъждавайки за поведението на такъв вид ръководство, си обясняваме, че колкото повече се популяризира челният опит, толкова директорите са по-доволни от работата си.
Спомняме си , че г-н Грънчаров беше назначен временно за една година. Последният от големите директори на ПГЕЕ инж.Венелин Паунов (за наше огромно съжаление вече не е между живите) се обърна за мнение към няколко преподаватели (вкл. и към нас) за мнение дали да продължи договора му в постоянен, тъй като го считеше за способен. Той получи положителни отзиви от всички, към които се обърна (в това число и към преподавателките по история) и г-н Грънчаров стана редовен учител в ПГЕЕ. Изненадващо след назначаване на новата директорка учителят, чиято дейност познаваме (тъй като винаги сме се интересували от философия) изненадващо беше обявен за недостатъчно квалифициран, тъй като беше изпреварил времето и използваше методи за които днес се считат за новаторски (дори имаше учител по история, използващ подобни методи, номиниран за „любим“ в TV-предаване „ЛЮБИМЦИ НА БЪЛГАРИЯ”).
Не вярваме това да е директорска недалновидност, а по-скоро неудобство и страх от устояването на възгледите си от г-н Грънчаров.
Обръщаме се към „Общността на небезразличните граждани“ да действат за неговото връщане като учител.
Публикуване на коментар