Навремето с Велислава Дърева основавахме клуб "ДЕМОКРАЦИЯ" в Пловдив. Минаха 32 години на борби оттогава, ето, дойде най-после времето, в което на мен, антикомуниста, пак се налага да се "съюзя" с др. Дърева - като гласувам еднакво с нея, т.е. за Румен Радев! 
Ще кажете: "Какво падение, Грънчаров, какъв срам: да застанеш редом с комунистите, егати резила!", да, точно тия думи ми казват някои мои довчерашни политически приятели, които вече се гнусят от мен. Знаете ли какво им отвръщам? Ето какво им написах преди малко на едно място, където дружно ме оплюха въпросните "антикомунистически праведници":
- Уважаеми дами и господа антикомунисти, да, вас мутро-комунисто Боко ви пази от комунистите и затова сте способни на всичко, нали така? А мен упреквате, че ще гласувам еднакво с др. Дърева, щот сте много правоверни, щот сте, видите ли, непогрешими, щот искате да се изкарате по-големи католици даже от римския папа! Аз пък, за разлика от вас, не съм светец като вас, а съм човек (и то грешен!) и в името на укрепването на българската демокрация и на просперитета на изстрадалия от беззаконията на мафията клет наш народ съм готов не само да гласувам заедно с др. Дърева за Радев, но и ще подкрепя с чиста съвест бъдещото правителство на ПП, ДБ, ИТН и БСП: защото го правя за доброто на България и на българската демокрация. Да, с ясно съзнание ще постъпя точно така! Продължавайте да се съюзявате с ченгетата и мутрите около Боко и се тупкайте по гърдите, че он, видите ли, "така убаво ви пази от комунистите"...
А ето как в блога ми ме оплю една мутро-комунисто-гербовачка (която, моля ви се, е... учителка, сиреч, подвизава се в закопаното вдън земята мутро-"образУвание"!), която, естествено, не само е поклонница на "тъй непорочния" Гербджиков, но е и активна участничка в репресиите над мен, които мутренският режим извърши в последните няколко паметни години (публикувам тази свинщина на въпросната дежурна клеветница-оплювачка за да видите що за "морал" имат тез "човешки", моля ви се, боклуци!):
Истината е, че Грънчаров е комплексиран от проф. Герджиков. Проф. Герджиков е научно светило, превеждал е Аристотел от старогръцки, признат и уважаван философ, ректор на най-старото учебното заведение в България. Какъв е Грънчаров? Нощен пазач, тоест гавазин, който пази на хората бостаните, уволнен е за некадърност от училище (решението е подписано от г-н Лозан Панов като председател на ВКС), изгонили са го от ПУ, книгите му стават само за подпалка за барбекю, а предаването му се гледа от десет души. Творчеството на Грънчаров е единство между доноси, графомания и вечно мрънкане - днес бил як качамак, утре бил ял качамак с пръжки, после качамак със сирене. Удивително е, че Грънчаров непрекъснато обяснява колко е гладен, но в същото време продължава да дебелее уверено. Отпрал е попска шия и шопарски стомах. Защо ли? Има теория, че Грънчаров прибира пенсията на баба Марийка и я лъже, че парите отиват за адвокати. С това Грънчаров си купува храна. Друга част от пенсията отиват по машинките в казиното. Това е истината за Ангел Грънчаров. Точка. Б. от Б.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар