Мария Василева: Stanislav Ivanov Интересът клати феса.
Ангел Грънчаров: Stanislav Ivanov Вярно. Съгласен съм. Радев доста време чакаше, но като Гешев (мафията) го натисна и му се подигра, се осъзна и почна да говори и прави каквото трябва (можеше и повече да направи де!).
Но има и нещо друго, което мен най-много ме смущава: доколко поведението на Радев, пък и на Боко е искрено - или те играят театър за баламосване на публиката? Представят се като "алтернативи" един на друг и като борещи се един с друг, но дали това наистина е така?
Едва ли. Значи е театро за баламосване на наивната и малоумна публика най-вероятно, а? Какво ще кажете?
Аз лично от опита на живота си и на историята съм привикнал на комунисти и на причастни към комунизма като Боко и Радев да не вярвам, щото комунизмът най-вече е патологична отдаденост на лъжите (и на измамите, и на кражбите, и на убиването най-напред на истината, а същеременно и на ония, които й служат!). Нека да бъдем реалисти все пак и да не се отпускаме да смятаме, че разиграващото се пред очите ни театро е "самата истина" или самата реалност. Трябва да внимаваме много да не ни правят на идиоти, а ний да се връзваме на игричките им.
Нужно е да сме непрекъснато бдителни и да сме нащрек и да имаме готовност мигновено да реагираме (с протести!) когато установим, че са ни лъгали или баламосвали. Щот заспим ли пак, ще ни преметнат отново, а вече няма накъде да се отстъпва. Същото важи и за новите играчи от ПП. По делата им ще ги познаем. Не по приказките.
А на нас, гражданите, работата е: да внимаваме, да бдим какво правят управляващите и с непрекъснат натиск да ги заставяме да си изпълняват обещанията; без контрол от страна на гражданите върху властта няма как да има демокрация. Ако гражданите, ако народът не си е на мястото и не си изпълнява ролята, всичко отива по дяволите. Щот политиците не са ангелчета небесни.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Да припомня на колективните късопаметници, че Радев върна обратно решението на ВСС и първия път не подписа указа за избирането на Гешев. С дурги думи, той използва всички лостове, дадени му от Конституцията за да не допусне Гешев до безконтролния и всесилен пост.
"Късопаметниците" обаче помним не само това, но и помним също, че др. Радев подписа указа за назначаването на Гешев (въпреки изцяло опорочената процедура по назначаването му от Пеевски и Боко!) - въпреки че имаше възможност да обжалва решението на ВСС пред Конституционния съд, т.е. да протака назначаването му с оглед да спре беззаконието.
Публикуване на коментар