Главният център на кода на християнството и на Европа е дълбочината на човешката личност и това, че никакво могъщество, финансова мощ, политическа власт не прави един един човек нещо повече от другия човек. Всеки човек, даже беден, уязвим, страдащ може да бъде по-близо до Бога - отколкото успешния, богатия, могъщия човек. Християнството не прави различия, то ни обръща не към това как изглежда човекът, какво той има, какво той предлага, а към това, че той просто е човек, със свой свят; и даже в най-простите хора, най-бедните, най-незабележимите, преследваните може да се проявява Бог - и се проявява най-напред, на първо място. Ето тази социална предпоставка на християнството е поразила римляните още във втори и трети векове на нашата ера. И християнството тогава е действало не чрез силата на мисълта, философска, богословска, а със своята социална доктрина и чрез демонстрацията на начина на живот, който ги е различавал от другите хора. Този християнски образ преминава през цялата история на Европа и се е разпространил в целия свят. Затова аз смятам, че това е главният културен код на Европа и ако ние разбираме какво е това човек, какво представлява вътрешният свят на личността, ценността, достойнството на личността, то без християнството ние едва ли ще получим ключа или кода към тези важни неща.
Andrii Baumeister, украински философ
... грешния - и да му помагаш, да му подадеш ръка за да му помогнеш да излезе от дупката, в която е паднал. В този смисъл християнството е пълна противоположност на комунизма, който обича "човечеството като цяло" (и то не цялото, а само "прогресивното" такова!), но в същото време презира отделно взетата личност, личността на "ето този човек" - и разглежда отделните човеци само като "матрьял" за граденето на бъдещия комунистически "рай", в който няма да има личности, а ще има само загубили човечността си зомбита.
ИЗВОД: Да си християнин означава да цениш, да обичаш, да уважаваш всеки отделно взет човек, даже и най-бедния, дори и пропадналия, лошия, грешния - и да му помагаш, да му подадеш ръка за да му помогнеш да излезе от дупката, в която е паднал. В този смисъл християнството е пълна противоположност на комунизма, който обича "човечеството като цяло" (и то не цялото, а само "прогресивното" такова!), но в същото време презира отделно взетата личност, личността на "ето този човек" - и разглежда отделните човеци само като "матрьял" за граденето на бъдещия комунистически "рай", в който няма да има личности, а ще има само загубили човечността си зомбита.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
6 коментара:
Как кореспондира това с подхода ти към напълно непознати хора с - Другарко възприята ви са толкова извратенни....?
Мисля, че това което изброявате не са ценностите само на християнството, а и на много други религии.
Духът на Европа и успехът на Запада, според мен, се крие в нещо много повече от правилното вероизповедание. Ключът към разбирането на европейския мироглед е някъде отвъд християнството, там където са изворите на омнипотентните, морални ценности на цялото човечество. Единствено разбирайки и познавайки тях, духът на Европа се превръща в spiritus rectus, а именно водещ духовен образец за религията, културата и политиката на света. В основата на европейската личност е свободата за нейното пробуждане и израстване, за да може тя да разгърне целия си материален и душевен потенциал и открие възможно най-много истини.
Случайно се досещам отново за ученията на антропософията (мъдростта за човека) и техните учители Щайнер и Дънов.
Поставяте много важен и интересен въпрос. За т.н. УНИВЕРСАЛНИ или ОБЩОЧОВЕШКИ ценности, които наистина присъстват (няма как да е иначе!) във всички религии, но по някакви тайнствени причини именно в Христовата религия са били изразени по най-убедителния, най-адекватния на истината и на човечността начин. "Съдържание на световната история е осъзнаването на идеята за свобода." - пише примерно Хегел, идеята за свобода наистина е онова, което е душата на световния духовен процес, но все пак нали именно Христос е дал най-ясната и най-простата формула, по която това става не само в общ човешки план, а и в индивидуален план: "Познайте истината, и истината ще ви направи свободни!" - нима някъде е казано по-добре това, което е най-главното? Разбира се, доколкото другите религии по свой начин изразяват, така или иначе, същото, но за по-различни култури, за култури, поставени на друг принцип (примерно китайската или индийската!) или съществуващи в рамките на друга, принципно различна парадигма, това е много хубава тема за изследване, за която обаче се искат много познания.
Различните религии са не друго, а конкуриращи се начини да бъде помогнато на човеците да разберат тайнството на живота и да изживеят живота си смислено, истински, пълноценно. Всяка религия по свой начин казва на човека някои истини, които му помагат да живее наистина пълноценно. Христовата религия е успяла да изпълни тази задача най-добре, което и удостоверява, че явно самият Бог е помагал да бъде изпълнена тази иначе непосилна за човеците чисто духавна задача или мисия. Философията пък прави горе-долу същото, само дето използва по-различен език. Философските идеи също помагат на човека да разгадае и да изживее достойно великото тайнство на живота. Изкуството също помага на човека в тази същата посока, ползвайки се от собствен и оригинален, твърде въздействащ при това език.
Тези проблеми съм разгледал и изяснил в своята дисертация, която носи заглавието: УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА, която писах в периода 1985-1987 г., тогава съм бил на 26-29 години. Куриозното е, че не я защитих защото преди 1989 г. професорите марксисти-материалисти ме обвиниха, че дисертацията ми била идеалистическа и "с уклон към немарксизма", а след 1989 г. същите тези професори-комунисти (преобразили се вече в... "солидни философи"!) ме обвиниха, че тезите ми били "прекалено марксистки" и дори "материалистически" - и направиха това при положение, че в текста на дисертацията си не бях променил и една дума! :-)
Което и показва що за философи и що за философия имаме у Нашенско... (За религията и за религиозните ни дейци нека да не говорим изобщо, щото положението там е не по-малко трагично...)
Ако случайно някой се интересува от този текст, ето линк, където можете да го прегледате и разлистите: http://humaig.blogspot.com/2010/03/blog-post.html
Зачетох се дълго в дисертацията. Много е интересна, но и много дълга.
Философите винаги са водещите умове в обществото. Затова и всички управници и политици са философи или са имали философи до тях, Аристотел, Сенека, Макиавели и други.
Публикуване на коментар