Так, друзья, тут мои читатели в твиттере (подписывайтесь, кстати) подкинули очень интересную тему для обсуждения — а какие у нашей соседки-России реальные размеры? Если посмотреть на карту, то кажется что Россия просто огромна и занимает чуть ли не половину мира и граничит чуть ли не со всеми странами на свете (за исключением, разве что, африканских).
Но на самом деле это распространённое заблуждение, которое основано на чисто визуальном эффекте карт, причём заблуждение это как-то прочно усваивается со школьной скамьи и атласов вроде "Мир и человек", которые создают впечатление, что на свете есть Россия и всё остальное, примыкающее к ней. Реальные размеры России гораздо меньше (в разы) тех, что мы привыкли видеть на карте — и в сегодняшнем посте я вам наглядно расскажу и покажу это.
Русия, оказва се, не е това, което изглежда като размери на световната карта на сравнима основа. В пъти по-малка е като визия и като съотношение спрямо други големи държави, ако се постави в реална “конкуренция” в географски контекст, проектиран на картата. Не вярвате ли?
Не става дума за загубените от съветската империя територии, а за реалната пропорция на руската територия спрямо други големи държави като проекция на световната карта. Ако същата тази руска територия бъде насложена близо до екватора се получава съвършено различна от познатата ни картинка. Руската територия става съпоставима с тази на Китай, САЩ или Канада като визия.
Най-голяма по територия държава на света, която продължава да е такава, всъщност не е такъв гигант, какъвто е изобразен на картите от 16 век , стига да бъде преместена визуално на юг. Белоруският блогър Максим Мирович обяснява с езика на науката защо се е получила зрителната измама с добре известната ни огромност на Русия. ...
Видеото показва много от заблудите за съотношенията на площите, в които ни е вкарала проекцията на Меркатор. Някои страни ще се окажат неочаквано големи или по-малки от това, което сме представяли, че са.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар