Защо у нас няма публичен поврат към философията - и какво показва това?

Публичен поврат (на англ. public turn, turn to public)

И защо у нас няма публични интелектуалци - истински, а не ментета? 

Поставям такъв един въпрос, много е възможно утре да го поставя и в предаването на живо по ПОтв - предаването "На Агората..." (макар това да не е сигурно, има доста време до утре!)

Ето нещичко по тази тема, която отдавна искам да поставя, а евентуално утре ще развия в уводните думи към предаването:

Векове наред по време на Средновековието (в рамките на т.н. СХОЛАСТИКА) се водят разгорещени дебати, диспути, дискусии, спорове (в манастирите, в университетите, в монашеските или църковните ордени и пр.) по истински важни въпроси и така се ражда и утвърждава една култура на спора, която след това се разпространява и започва да се практикува сред цялото общество (в сферата на политиката, в Парламентите, в различните гилдии, какви ли не други организации, светски и религиозни) и по тази начин, пак за векове, се поставят и утвърждават основите на демокрацията; това всичкото става в Западна (католическа и протестантска) Европа, но, за жалост, у нас подобно нещо няма или ако има (в нашите манастири), не се е разпространило извън техните стени; и на това основание Западът прогресира след това във всички области, а у нас всичко става мъчително и много бавно, в изродена форма, и досега у нас демокрацията е по-скоро пародия, а не нещо действително съществуващо, разумно и добро...

... На Запад, в градовете, в Средновековието възниква градско ИНТЕЛЕКТУАЛНО ХРИСТИЯНСТВО (под влияние на монашеските ордени и на манастирите), става дума за интелектуалния живот в университетите; такова нещо у нас не е имало, а и няма и досега (нашите университети са лишени от академизъм и от духовност, те са свърталища най-вече на материалистически ориентиран, да не кажа пошъл кариеризъм). У нас се смята за шик интелектуалците ни да са материалисти, т.е. за пари да са способни на всяка мерзост... а пък нематеристите-интелектуалци у нас единодушно се възприемат и оценяват като маргинали, аутсайдери, глупаци, ненормални, смотаняци и т.н. ...

... Схоластиката и университетът са този печеливш път на развитие на рационалността, по който тръгна Западът. По който ние още сякаш не сме и тръгнали - понеже нямаме истински интелектуалци, понеже и нас тия, които минават да интелектуалци, не си вършат работата, не си изпълняват длъжността, задачата и мисията... имам предвид и учители, и университетски ("академични") дейци, и духовници, свещеници, и писатели, и артисти, и журналисти, и т.н., и пр. 

... Интелектуалците (схоластиката, университетите!) са създали Европа. Те са станали мрежа (абатства, манастири, университети) от интелектуалци из Европа, те са приучили хората на културата на разума, научили са ги че науката е ценност, по-нататък се появява четяща публика; и така се стига до днешното положение. Какво примерно са Съединените щати днес? Ами САЩ - това е обикновеният американец плюс една мощна мрежа от университети, в които се правят и създават открития, раждат се идеи, пишжат се философски книги и т.н. Всичко започва в кабинетите и най-вече в главите на интелектуалците, на духовния елит. Проектът ЕВРОПА се е създавал в университетите. А всичко започва с разговорите, с дискусиите, с поставянето на въпроси от рода на: как да живеем по-нататък, как да реформираме нашите политически учреждения, какво да правим в образованието, как животът ни да се подреди и т.н.? Да, всичко започва с разговорите (проф. А.Баумейстер), но какво ще стане с народите и с хората, които не могат, не умеят да разговарят - и не искат да разговарят?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo