Всичко за продан? Автор: Майкъл Сандел
... Живеем във време, в което почти всичко може да се купи и продаде. В течение на последните три десетилетия, пазарите – и пазарните ценности – започнаха да управляват животите ни както никога досега. Не сме стигнали до това състояние в резултат на някакъв съзнателен избор. Изглежда почти така, сякаш по някакъв начин то се е изсипало върху нас.
С края на Студената война пазарите и пазарното мислене получиха неоспорим престиж, и това беше нещо разбираемо. Никой друг механизъм за организиране на производството и разпределение на стоките не е толкова успешен при създаването на богатство и благополучие. И все пак, докато един все по-голям брой страни по целия свят приемаха пазарните механизми като определящи за икономиките си, заедно с това се случваше и нещо друго. Пазарните ценности започваха да играят една все по- и по-голяма роля в социалния живот. Икономиката се превръщаше в имперска област. Днес логиката на купуването и продаването вече се отнася не само до материалните блага. Тя все повече и повече започва да определя целия живот.
Годините, които ни доведоха до финансовата криза от 2008 бяха опияняващо време за вярата в пазарите и дерегулацията – това беше ера на пазарен триумфализъм. Ерата започна през ранните 1980 години, когато Роналд Рейгън и Маргарет Тачър заявиха пред света убеждението си, че пазарите, а не правителствата, са ключа към благоденствието и мира. И това продължи с приятелски настроения към пазарите либерализъм на Бил Клинтън и Тони Блеър, които донякъде смекчиха, но и консолидираха увереността, че пазарите са най-важното средство за достигане на публичното благо.
Днес тази увереност е поставена под въпрос. Финансовата криза не само постави под съмнение способността на пазарите да разпределят рисковете ефективно. Освен това тя усили едно (вече широко разпространено) усещане, че пазарите са се откъснали от морала, и че ние се нуждаем от нещо, което отново да ги свърже с него. Но не е съвсем ясно какво точно означава това, или по какъв начин трябва да работим за достигането му.
Някои твърдят, че моралният недостатък, заложен в ядрото на пазарния триумфализъм, е алчността, която е довела до безотговорно поемане на рискове. Решението, според това гледище, е да се държи алчността под контрол, да се настоява за по-голяма отговорност сред банкерите и мениджърите от Уол Стрийт, и да се прокарат разумни регулации, които да предотвратят появата на друга подобна криза.
Но това е само частична диагноза, в най-добрия случай. Вярно е, че алчността е играла значителна роля при финансовата криза, но при все това тук става дума за нещо по-голямо. Най-важната промяна, която се случи през последните три десетилетия, беше не някакво необяснимо нарастване на алчността. Тя се състоеше в проникването на пазарите и пазарните ценности в сфери от живота, традиционно управлявани от не-пазарни норми. За да се противопоставим на това състояние, ние се нуждаем от нещо повече от ругатни по адрес на алчността. Онова, което ни е нужно, е публичен дебат относно това къде е, и къде не е, мястото на пазарите.
Нека да помислим например за масовото разпространение на училища, болници и затвори, изградени с цел печалба, или пък все по-голямото отдаване на военния бизнес в ръцете на частни предприемачи. ...
... Нека помислим и за проникването на рекламния бизнес в обществените училища, от автобусите до коридорите или столовите им; продажбите на „правото на име“ за паркове и обществени места; размитите граници между новини и реклами в днешната журналистика, които вероятно ще се размиват още повече в изострената борба за оцеляване на вестници и списания; за маркетинга на „дизайнерски“ яйцеклетки и сперма, подпомагащи хората със съответни проблеми; купуването и продаването, от компании и цели страни, на правото за замърсяване на околната среда; системата на финансиране на избирателните кампании в САЩ, която се приближава до директното купуване и продаване на избори. ...
... Но защо да се тревожим от това, че се движим по посока на общество, в което всичко е за продан? ...
... Тези примери илюстрират нещо много по-мащабно: някои от хубавите неща в живота биват принизени, ако бъдат превърнати в стока. Така че, за да решим къде е, и къде не е, мястото на пазарите, ние първо трябва да решим как ще оценяваме благата, за които става дума – здравеопазването, образованието, семейния живот, гражданските задължения и т. н. Това са морални и политически, а не просто икономически въпроси и проблеми. За да ги решим, ние трябва да дебатираме, случай след конкретен случай, тяхното морално значение, и правилния начин на оценяването им.
Това е дебат, който ние не водехме по времето на пазарния триумфализъм. И в резултат на това, без да го осъзнаваме особено ясно – без изобщо някога да решим, че има нужда от това – ние се придвижихме по пътя от пазарна икономика към пазарно общество.
А разликата между тези две неща е следната: една пазарна икономика е средство – ценно и важно средство – за организиране на производителните ни способности. Пазарното общество, напротив, е начин на живот, при който пазарните ценности се просмукват във всеки аспект на човешките стремежи и усилия. Това е място, където социалните отношения са оформени по образ и подобие на пазара.
... По свой собствен начин, пазарното мислене също изпразва обществения живот от морални спорове. Част от привлекателността на пазарите се състои в това, че те не изказват оценки върху предпочитанията, които задоволяват. Те не питат дали някои начини за оценяване на благата са по-добри или по-достойни за уважение, от другите. Ако някой желае да плати за секс, или бъбрек, а някой друг зрял и свободно избиращ индивид е съгласен да продаде търсената стока, то единственият въпрос, който задава икономистът е „Колко?“ Пазарите не размахват показалци. Те не правят разлика между предпочитанията, които заслужават уважение и ония, които не го заслужават. Всяка от страните в една сделка решава сама за себе си каква ценност да вложи в нещата, подлежащи на размяна.
... Това неосъдително отношение към ценностите лежи в самото ядро на пазарното мислене и обяснява голяма част от неговата привлекателност. Но нежеланието ни да се впускаме в морални и духовни спорове, заедно с прегръщането на пазарите, си има своя собствена и тежка цена: то лишава обществения разговор от морална и гражданска енергия, и допринася за възприемането на технократски, мениджърски политики, направляващи много от днешните общества. ...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар