"Кирил Петков е предател", защото нещо си с Македония. Не става ясно какво точно с Македония, но е предател.
"Кирил Петков е боклук", защото нещо си с НАТО. Пак не става ясно какво точно. Едните са за НАТО, другите са против, но Кирил Петков все е боклук.
"Кирил Петков е тъпак", защото има много мерки против пандемията; няма никакви мерки против пандемията и т.н. Тъпак е и в двата случая.
"Кирил Петков е лигльо, защото много се усмихва". Всеки, който се усмихва, е лигльо, ясно.
"Кирил Петков трябва да подаде оставка, защото са му дълги панталоните, не си е закопчал копчето и т.н.". Тук модните експерти отново показват как се прави политика.
Чета и се чудя как толкова много злоба се излива за един ден срещу човек, който управлява държавата от месец.
Да,
новото правителство е неопитно. Новото правителство работни бавно. Новото правителство прави грешки.
Това са факти, но:
нима "Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме"
няма джипки? Нима няма чекмеджета? Нима няма пистолети?
Никой не отчита, че се опитват. Никой не отчита, че в комункацията си с хората, проявяват уважение. Усмихнати са, което е голям проблем явно.
Никой не отчита, че това са млади хора, които се опитват да променят нещо. Няма как за месец да свършат чудеса.
Не, мразим ги и ги плюем така, както не сме мразили нито една власт досега.
Дано поне на хейтърите да им плащат. Ако го правят безплатно, по-лошо...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар