Защо Русия нема никакъв шанс да победи Европа и Америка?

Ето какво отговорих на дежурния пропутински пропагандист, който отново ми пише, намирайки се - живейки и работейки! - благоразумно не в Путинландия, а в... Австралия (неговите обичайни пропагандистки пропутински идеологеми можете да ги погледнете в коментарите под самата публикация, ето тази: Защо у нас няма публичен поврат към философията - и какво показва това?: 

Наистина ли смяташ, че "индийци" и "кравари" (в Индия много уважават кравите, но като русофилите, предполагам, мразят "краварите"!) ме репресират, гонят и блокират от БЪЛГАРСКИЯ фейсбук?! Нима смяташ, че БЪЛГАРСКИЯ фейсбук се води от индийци и "кравари"? Да ти имам логиката! Българи са, разбира се, само българи могат да побългарят (разбирай - комунизират!) българския фейсбук.

Много е тревожно обаче другото, което казваш: че четеш с удоволствие руската преса! :-) Която бъка от глупости срещу Запада. Плаша се за твоето психично състояние, човече! Нима заболяването ти, диагностицирано от мен като ПУТИНИЗЪМ, и при теб ще доведе до ДЕБИЛИЗЪМ? 

Знаеш, че моята концепция е, че двете понятия, путинизъм и дебилизъм, съвпадат изцяло, е, почти, щото всички путинци може да са дебили, но едва ли всички дебили непременно са путинци, нали така?

Никой не можело да разруши Русия - пишеш. Прав си, да, така е. Никой друг не може и нема да я разруши, щот и не иска да я разрушава - при положение, че самите руснаци, разбирай техните управляващи, така хубаво и ефективно я разрушават. Просто Путин и путинците са способни да разрушат Русия така хубаво, както никой друг не може и не иска да я разруши. 

Най-големият враг на Русия са именно путинците, щом това обаче не си разбрал, значи нищичко не си разбрал от тъй загадъчната руска душа. (Руснаците обикновено обичат най-сърдечно най-големите си врагове, както навремето обичаха комунистите, сега обичат най-долната част на комунистите, именно кагебистите, путинците де.)

Толкова засега. Мисли малко де, макар че тия пропутински емоции ще съсипят разсъдъка ти, човеко... много жалко...

... Дърдориш за руската сила, а не си разбрал, че най-голямата сила е УМЪТ (да не кажа: ДУХЪТ!), а не танковете, ракетите и мускулите, ето това щом не си разбрал, т.е. щом това не си разбрал, щом не си осъзнал още, че "руската сила" не е никаква сила, а израз на руската немощ (ракетите не могат да направят това, което може да направи умът, което може да направи духът!). 

Ето това щом не разбираш, немаш никакво право да говориш за християнство. Ти нима на разбра, че Христос без никакво оръжие, със съвсем голи ръце, само с едни думи (Примерно "Познайте истината, щото истината ще ви направи свободни..." и пр.) успя да завладее целия свят, това поне разбрал ли си как е било възможно? 

Забележи: Христос ни призовава да заложим на истината, а не на ЛЪЖАТА (както това правят твоите любимци путинците!), сфащаш ли сега, че путинството е АНТИХРИСТИЯНСТВО (нищо че путинците се кипрят със своето кагебистско "православие", което, естествено, нема нищо общо както с православието, така и със самото християнство!), т.е. чисто и просто е само БЕСОВЩИНА, САТАНИЗЪМ! 

А ти продължавай да ми фалиш руските танкове и руските ракети, побеснял клети ми празноглавецо...

Сега разбираш ли защо Русия нема никакъв шанс да победи Европа и Америка? Защото ДУХЪТ е именно там, разбираш ли това, признаваш ли поне това? (Ти самият отиде да живееш в западна страна, а не отиде да живееш в Русия, нали така - и защо ли така постъпи, ето на това поне можеш ли да си отговориш?)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo