Какво ме сполетя за това, че подходът ми е абсолютно същия с този на харвардския професор Майкъл Сандел?

Методът на Майкъл Сандел

Когато вземаме някакви решения - на тях влияят:

- нашите убеждения, принципи (за повечето от нас те не са прояснени!); нашите решения са обусловени от нашите убеждения;

- задачата на Сандел е да проясни, да изяви нашите убеждения; той е близък на подхода на Сократ, който започва именно с поставяне на въпроса; главното изкуство на Сократ е да бъдат задавани правилните въпроси; за да се помага за раждането на знания у другия; и тъй този етап е ПИТАНЕТО (практика на правилното питане, на правилното поставяне на въпроси); тя става след това обща за всички области: идваме при лекаря, той ще ни поставя диагноза; навсякъде, в сферата на правораздаването, на политиката, на икономиката и пр. ние отначало поставяме определени въпроси; но за да конкретизираме, да приближим тези въпроси до нашето разбиране, Сандел изобретява интересен метод:

- въвеждане в ситуации, в сложни казуси (юридически, политически решения и т.н.); той ги подбира тези ситуации-казуси, за да постави под въпрос нашите убеждения и принципи; той поставя въпросите така, той подбира юридическите и пр. казуси така, че у нас да възникне вълнение, ние "започваме да губим почва под краката си"; по този начин, бидейки уверени в своята база, започваме движение, което ще ни помогне да видим, че нашите принципи, нашите убеждения не са безукорни, в тях има празни места, че те не са достатъчно премислени; разбираме, че това, което влияе на нашите решения, само по себе си е подвъпросно; 

- сложните ситуации, в които попадаме, пораждат МОРАЛНА РЕФЛЕКСИЯ (думата "морална" можем да я премахнем - защото това работи във всички сфери!); в британската традиция правото, моралът, политиката - всичкото това е МОРАЛНА ФИЛОСОФИЯ; това не е само етика, това е всичко, което е свързано с ПОВЕДЕНИЕТО; това е ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ; англичаните я наричат "морална философия"; ситуациите са подбрани така, съдебните, юридическите случаи са подбрани така, че да са насочени към основанията на нашите убеждения; за да се задвижи нашата рефлексия за основанията на нашите действия и решения; 

- в резултат моралната рефликсия трябва да се развива в кръга на ОБСЪЖДАНИЯТА, на ДИСКУСИИТЕ; моралната рефлексия е възможна само ако ние заедно, общо обсъждаме дадените проблеми;

- у нас дискусиите не вършат работа защото ние не умеем да поставяме въпроси, никой не докосва, камо ли пък да разклаща нашите убеждения и принципи; и понеже в дискусиите не успяваме да породим ПЛОДОТВОРНО НАСТРОЕНИЕ, дори ВДЪХНОВЕНИЕ (имащо характера на катарзис, на освобождаване от погрешни или несигурни убеждения, от вяра в недостатъчно основателни догми и пр.!), те са общо взето неефикасни, не пораждат почти нищо - освен да се изпокараме...

ДОБАВКА: Във връзка с горното виж публикацията със заглавие 

Какво не можем да си купим с пари?

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Извадих горното от лекция на Andrii Baumeister, която цитирах вече, към която дадох съответния линк, на която вградих плейърчето в блога си. И изведнъж (понеже всичко това ми прозвуча ПРЕКАЛЕНО БЛИЗКО!) ОСЪЗНАХ, че моят "преподавателски", а всъщност обучаващ подход е АБСОЛЮТНО СЪЩИЯ като този на знаменития харвардски професор, да, аз и в книгите си, и в своите практически занятия с учениците съм правил СЪВСЕМ СЪЩОТО! И аз непрекъснато поставам (в блога си, в предаванията си!) какви ли не въпроси, с които се опитвам да ви накарам да се замислите, да провокирам дискусия, да ви помогна да бъдат разклатени вашите убеждения, т.е. "бетонът" в главите ви поне да се напука малко, поставям какви ли не казуси, взети направо от живота, от всичко области, от психология, морал, право, политика, разгреждам пищни, кой от кой по-богати на смисъл казуси, примерно моят собствен казус, моят епичен конфликт с тъпанарите на власт в образУвателната ни система, казуса на баба Марийка, в училището пък съм разглеждал какви ли не други казуси, като се почне от казуси, поставени в романите на Достоевски и се стигне до казуси, които тъй щедрият живот ми е поднасял всеки ден! И това може да се удостовери също така като се погледнат книгите ми, темите, които разглеждат моите книги и УЧЕБНИ ПОМАГАЛА (и списания!), дори само изброяването на заглавията им е напълно достатъчно за да се провери и признае това. Но в тази връзка възниква поне две-три съвсем ПОРАЗИТЕЛНИ, да не кажа направо ПОТРЕСАВАЩИ НЕЩА:

- Аз повече от 30 години съм правил абсолютно същото като Майкъл Сандел (разбира се, той го е правил по своя си начин, аз - по моя си, но важното е, че подходът ни ИЗЦЯЛО СЪВПАДА!), той е станал световно известен и признат харвардски професор, а моя милост за същото нещо имах щастието да стана... дисидент на прогнилата изцяло и напълно ретроградна образователна система, мен, знаете, мутро-комунистите ме опраскаха, уволниха, обявиха ме за "пълен некадърник", де факто ми отнеха правата да учителствам (!!!), остракираха ме безжалостно от образованието, ето, вече цели 8 години аз не мога да си намеря работа като учител и в най-отдалеченото село в нашето китно иначе отечество!

- Но и това не е най-потресаващото, а най-потресаващо знаете ли кое е? Ето кое е: най-потресаващото е, че дейците на нашето образУвание, намиращи се на властови позиции (да не говорим за тия, които не са на такива позиции!), почти без никакво изключение НЕ УСПЯХА ДА РАЗБЕРАТ и да ОЦЕНЯТ всичко това, което аз съм направил!!! Ето това е толкова потресаващо, че повече от това не може да бъде: давате ли си сметка това пък колко е потресаващо?!  СВРЪХПОТРЕСАВАЩО е направо - или изобщо не е потресаващо: като вземем предвид трагичното състояние, в което се намира българскато образУвание в момента, което, както е известно, произвежда общо взето предимно... тъпанари (и властващите сякаш искат точно това, щото народ, съставен предимно от тъпанари, естествено, се управлява така лесно!? Но има и още нещо, което е не по-малко потресаващо, ето го и него:

- Нашата ПРАВОРАЗДАВАЩА система е в такова трагично състояние, не по-малко трагично от състоянието на образУвателната ни система, че аз ето вече 8-9 години не можах в крайна сметка да я убедя в РЕАЛНОТО, т.е. в ИСТИНАТА за ставащото и по моя казус, пък и по други казуси, за които съм писал и които съм разнищвал в блога си и в книгите си (примерно казуса на инж. Калин Христов, казуса на покойния вече мой приятел Неделин Бояджиев и много други); между другото интересно е, че аз въпреки печалното състояние на правораздаващата система успях да спечеля повечето съдебни дела, съдът - Върховният! - ме върна на работа, но в крайна сметка мутро-комунисто-гербоваците успяха да придадат "законност" на безогледно жестокото ми опраскване, което (предвид това, че те, за да отмъстят на мен, опраскаха-уволниха и  моя съпруга, също учителка!) доведе дотам даже животът ми да бъде застрашен - от  преживените унижения, от мизерията, да, цяло чудо е, че аз съм още жив след преживяното, след борбите, които трябваше да водя; т.е. нашите родни мутри, без да искат това, направиха нужното станалото с мен почти напълно да възпроизведе историята на моя учител Сократ, нищо че сега сме 21-ви век вече! Но ето сега, накрая, е най-потресаващото нещо, оставих го именно за накрая:

- А то е: всичко станало с мен, със съпругата ми, всичките тия безпрецедентни гаври, които ние с нея преживяхме, не успяха с нищичко да разклатят ТОВА СТРАШНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ, тази страшна апатия, тази потресаващо-страшна БЕЗЧУВСТВЕНОСТ, тази потресаващо-страшна БЕЗДУХОВНОСТ, тази потресаващо-страшна БЕЗЧОВЕЧНОСТ, в която е изпаднало нашето общество, в това число най-вече най-видните му представители, първенците му, тук нямам предвид само управниците, а имам предвид най-вече ДУХОВНИЯТ ЕЛИТ на клетата ни нация, именно УЧИТЕЛИТЕ, "АКАДЕМИЧНИТЕ" И "КУЛТУРНИТЕ" ДЕЙЦИ, писателите, духовниците, вие случайно да сте чули някой от тях да се е трогнал от станалото, да е казал нещо за да протестира, да ме подкрепи (когато аз съвсем самотен протестирах къде ли не вече!), не, не сте чули, нали така (ако не броим единиците учители, такива като философа Райчо Радев, детската учителка Славка Михайлова, учителката по френски език Мария Василева, учителят, поетът и ТВ-водещият Людмил Попов,... да изброявам ли останалите НЕБЕЗРАЗЛИЧНИ граждани и ЛИЧНОСТИ най-вече, които през тия страшно НЕСПРАВЕДЛИВИ години и събития ме подкрепяха?!

Толкова. Спирам да пиша. Има ли смисъл да пиша каквото и да било още? Нима казаното не е предостатъчно? Аз пиша, а в резултат нали знаете какво получавам или постигам? Постигам ПЪЛНО МЪЛЧАНИЕ, ето това е най-потресаващото, е, разбира се, тук не броя щатните дежурни анонимни оплювачки, но на тях просто не следва да им обръщаме никакво внимание... а им обръщаме, за да подчертаем единствено СЮРРЕАЛИСТИЧНОСТТА и АБСУРДНОСТТА на ставащото. 

Хубав ден ви желая! Приятни размисли! (Приятни ДИСКУСИИ не смея да пожелая - щото ще ми се смеете!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo