Какво писмо написах на директора на Хуманитарната гимназия в Пловдив?

До г-н директора на ХГ "Св.Св.Кирил и Методий" - Пловдив

Здравейте, уважаеми г-н Директор,

Аз Ви се обадих по телефона за да попитам възможна ли е среща на живо; разбрахме се да Ви пиша на имейла.

Исках да Ви кажа следното:

Вкратце за мен, за да се ориентирате кой е този, който Ви пише.

Цял живот работих като учител по философия и гражданско образование, а известно време (6 години, в периода 1985-1991 г.) работих и като асистент по философия в ПУ. Най-дълго време съм работил в пловдивската ПГЕЕ, известна сред пловдивчани като "ТЕТ Ленин" (електротехникумът). След 2010 г. негова директорка стана една учителка по български език и литература, с която се наложи да вляза в остър конфликт поради недиалогичността й и най-вече поради авторитарния й подход (в училището се възцари нравствено-психологическата атмосфера от преди  1989 г., а именно страх, подлизурство пред началството, лицемерие и пр.) Аз по убеждения съм свободолюбив, правдолюбив, демократично мислещ човек и си позволих да продължа да казвам какво мисля съвсем открито, позволих си дори да критикувам директорката за погрешни нейни решения, т.е. опитвах се в човешки план да й помогна като допринеса за това тази зловредна атмосфера да бъде някак надмогната, преодоляна; директорката пък се изплаши че искам да я бутна от поста й и започна открита война с мен, включваща целия познат инструментариум: тя, за жалост, проведе класическа кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, включваща внезапни проверки, писане на нелепи констативни протоколи, дори организиране на бунтове на ученици срещу "неправилно преподаващия учител" и т.н. След като опита да ме уволни чрез налагане на дисциплинарни наказания, ала не успя (аз обжалвах нейна заповед за наказание "Предупреждение за уволнение" и съдът на три инстанции я отмени!), след като се опита да ме уволни като написа донос до ТЕЛК (аз имам заболяване на сърцето), в който се опита да ме изкара "психично болен" (и по този пункт я дадох под съд за клевета!), тогава тя измисли единствено възможния, но напълно смехотворен начин за "опраскването" ми, а именно по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса, а именно "липса на качества да бъде учител" или иначе казано - "изцяло некадърен"; уволни ме през 2014 г., аз водих тежко съдебно дело, което спечелих, ВКС отмени заповедта за уволнението ми и в 2016 г. ме върна на работа като учител; година след това тя проведе абсолютно същата кампания по дискредитирането ми, но значително по-яростна и още по-добре подготвена, просто е срамно да пиша за тия неща; аз пак спечелих съдебното дело на ниво Окръжен съд, но понеже директорката беше заплашена да загуби и това дело, тя положи извънредни усилия за да спечели делото на ниво ВКС; разбира се, нашето правосъдие през 2020 година вече беше деградирало дотам, че тя успя, съдът узакони прозвола и репресията над мен; наложи се да заведа съдебно дело в Европейския съд за правата на човека, което продължава и в настоящия момент, още не се знае неговия изход. 

Пиша Ви тия невероятни, направо безпрецедентно скандални истории (извинявам се за което, но Ви моля да не си помислите, че фантазирам: всичко това наистина се случи, стана, колкото и да е невероятно, абсурдно и сюрреалистично!) за да Ви покажа, че този казус не е безобиден за мен: след като ВКС се произнесе в полза на въпросната администраторка, аз фактически загубих преподавателските си права; интересно е, че РУО-Пловдив в лицето на бившата Началничка на РУО г-жа Киркова не направи нищо за да спре произвола и гаврата, която беше извършена над мен. Понеже дадох пълна гласност на станалото (аз съм от 2006 г. активен блогър, имам блог, в който пиша най-вече по проблеми на образованието, на образователната реформа, реалната практическа демократизация на отношенията в училищните общности и пр.!), се стигна дотам, че от 2017 г. досега съм кандидатствал за всички обявени учителски места по философия в Пловдив и областта, но нито веднъж не бях назначен, а много често директорите просто не ме допускаха и до събеседване; което за мен е голяма несправедливост и голямо унижение (след 34 години работа в образователната система!). 

Понеже съм почти сигурен, че същото ще се случи и сега, та затова се наложи да Ви кажа всичкото това. Не зная как ще го възприемете, но цялата история има и една по моя преценка най-важна ЧОВЕШКА СТРАНА, не зная дали можете да си представите какви унижения преживях в тия години (за да не умра от глад се наложи да работя като нощен пазач!), а като капак на всичко стана така, че месец след моето второ уволнение по линия на Директорския синдикат НЯКОЙ успя да уреди опраскването и на моята съпруга, също учителка, по начална педагогика, тя също има и втора магистратура по английски език, изгониха я от постоянно учителско място, ето, и тя вече 5 години никъде не може да се намери работа! Което едва ли е случайно, вярно, аз наистина имам заслугата за тия репресии - защото не замълчах, защото дадох пълна гласност на тия беззакония и безобразия, защото си позволих лукса да се боря, защото не се примирих и не станах мижитурка (също така не съм и типов учител, по отношение на моя подход в обучението на младите хора по философия можем да поговорим допълнително; между другото имам доста свои авторски книги, в които съм изложил възгледите си за образованието, те са достъпни в блога ми и можете да ги разлистите и да се информирате при интерес!) Та мисълта ми е, че има и една ЧОВЕШКА, МОРАЛНА СТРАНА в случилото се, за мен е нравствен въпрос да се върна в образованието, за мен това е въпрос на чест - защото, както виждате, въпросната особа се постара да ме опозори; но дали опозори мен или себе си е въпрос на преценка, свързана пак с морала, със съвестта, с ценностите на човека.

Завършвам със следното, което е още по-интересно: в края на 1991 г. аз бях назначен за временно изпълняващ длъжността директор на Хуманитарната гимназия, тогава се наричаше другояче, а моя заместник-директорка беше г-жа Соня Киркова. Тогава бяха такива бурни времена, че моя милост (никога не съм се стремил към кариера на административното поприще!) не направи нищо за да уреди окончателно уреждане на статуса ми на директор (а тогавашния министър на образованието и науката проф. Николай Василев, философ, Бог да го прости, ми беше личен познат, не отидох да го помоля да ми издаде заповед за назначение на постоянно място. И когато скоро след това падна правителството на демократичните сили (на Филип Димитров), се оказа, че г-жа Киркова е направила пътека до МОН и след като ми организира "стачка" и смени патрона на бравата на директорския кабинет, аз се оттеглих, а тя се възцари на директорския пост - и блажено преживя на него, т.е. царува близо 30 години, нали така? Та искам да кажа, че моя милост е непрактичен човек и си падам идеалист; но мисълта ми всъщност е, че за мен да учителствам (пък макар и само няколко месеца!) в точно това училище, в което съм директорствал преди толкова години (и смятам по тази причина и за свое!), е не само въпрос на чест, но също така има и доста важен за мен душевен или сантиментален момент (за нас тия неща имат голямо значение!). (В скоби казано г-жа Киркова не постъпи достойно: когато тя през 90-те години на миналия век обяви учителско място по философия и аз кандидатствах, тя си позволи да назначи не мен, а учител, нямащ даже базово образование "философия", той беше по образование химик - !!! - само защото е от близката на сърцето й партия БСП; водих съдебно дело и срещу нея, което тя спечели: у нас неслучайно мнозина наричат страната ни Абсурдистан!) Пък и мисля, че учениците от това хубаво училище ще има голяма полза да общуват с мен известно време, вярвам, че с тях ще си допаднем, щото подходът ми е твърде атрактивен, човечен и също така най-вече допринася за тяхното пълноценно обучение, развитие и обогатяване (духовно и личностно!).

Разбира се, Вие сам ще си решите кой от кандидатите най-много ще допринесе за това последното, моля да изходите тъкмо от този решаващ критерий; убеден съм, че сред останалите кандидати има не по-малко качествени личности и добри философи.

Последно: предлагам т.н. събеседване да се проведе под формата на дискусия дискусия, било онлайн, било в актовата зала на ХГ (там има място за да пазим дистанция!), за мен ще бъде празник да се запозная с останалите кандидати, да общувам с тях, да се запозная с техните възгледи и пр.; и на тази база всички участници в дискусията, всички кандидати ще добием пълни впечатления и ще се убедим във Вашия справедлив избор на най-достойния сред нас (разбира се, Вашата задача е нелека, просто Ви съчувствам, знам, че е много трудно да се вземе такова решение!).

Извинявам се за некраткото писмо. Приятно ми беше да се запознаем! Ще се радвам да поговорим и по време на събеседването!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 

ПОСТСКРИПТУМ: Искам да Ви съобщя, че ще публикувам това свое писмо до Вас в блога си, така съм свикнал, аз нямам никакви тайни от приятелите си от общността от мислещи хора, която се образува около моя блог (и страницата ми във фейсбук). Какво да правя, като ме изритаха, изпъдиха и остракираха от образователната система, моя класна стая, където всекидневно изнасям уроците си (по достойнство, по демоктрация и по какво ли не още!) стана именно това мое място в Мрежата?! Прочее, Вие сам съзнавате, че изнасяйки казуса в блога си (като давам публичност на писмото си!) аз пак, така да се рече, го правя с чисто възпитателна, хуманитарна и обучителна цел - нашата, на философите, мисия е да помагаме на хората да стават все по-добри и по-човечни; ето това, прочее, е най-важното в живота ни!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo