Обичате ли да четете философски книги, как се отнасяте към колекционирането на такива ценни книги - и какво ли е бъдещето на хартиените книги?

Една колекция от издания на книга

(Историята на моята колекция от изданията на български език на книгата „Тъй рече Заратустра” на Фридрих Ницше)

В днешната епоха на дигитализация колекционирането на „класически книги на хартия” се превръща все повече и повече в една позабравена дейност, макар че в предходните времена в нея са влагани не само цели състояния, при това от истински ценители – аристократи на духа, но и непонятни интелектуални усилия, лично време, безцелни или добре структурирани търсения, а и сложни търговски операции по придобивания и продажби…

А безспорно в началото – когато купих (и, разбира се – прочетох) книгата „Тъй рече Заратустра” на великия германски философ Фридрих Ницше, изобщо не съм и помислял, че един ден ще се сдобия с всички нейни издания на български език и то по правилата на букинисткото изкуство.

Фридрих Ницше пише и издава самата книга между 1883-1885 година, непосредствено около времето на изживяване на голямата си, несподелена любов по Лу Саломе, и точно затова „Тъй рече Заратустра” е твърде интересен опит за сублимиране на тягостните, мъчителни чувства и множеството проблеми на влошаващото се психофизиологично състояние на своя автор в поетична епистоларна метафора.  

Първоначално "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше е отпечатана в 4 части. От излезлите в тираж от по 1000 броя първа, втора и трета част са били продадени само около 100 броя, при което издателят на книгата губи всякакъв интерес към нея и четвърта част бива отпечатана в тираж от 100 броя, от които са продадени около 60, но пък отчитайки факта, че самият Ницше е изкупил определено количество бройки, които подарявал на приятели и познати, познавачите на книгите на Ницше споделят мнението, че всъщност са били продадени не повече от 20 бройки. 

След смъртта на Фридрих Ницше (1900 г.), благодарение на усилията на сестра му Елизабет Фьорстер-Ницше, и най-вече – идването на националсоциализма на власт в Германия през 30-те години на ХХ век, с оглед издигането на идеологията за Свръхчовека като доминираща в него, книгата бива преиздавана в огромни тиражи и превеждана на езиците на всички цивилизовани народи по света, а понастоящем отделни бройки от първото събрано издание с четирите части в Германия се продават за над 3500 евра. (Прочети ЦЯЛАТА ТЪЙ ИНТЕРЕСНА ПУБЛИКАЦИЯ)

ДОБАВКА, съдържаща КРАТЪК МОЙ ДИАЛОГ С АВТОРА НА ГОРНАТА СТАТИЯ, ПОСТАВЯЩА ПРОБЛЕМА, СЪДЪЖАЩ СЕ ВЪВ ВТОРАТА ЧАСТ НА ЗАГЛАВИЕТО НА НАСТОЯЩАТА ПУБЛИКАЦИЯ: 

Аз: Бих могъл да я представя в блога си, та да стигне и до сп. ИДЕИ - при Ваше съгласие? 

Георги Хаджийски: Да, разбира се. Щом Ви харесва - пресподелете я. Благодаря! 

Аз: Според Вас има ли смисъл в днешно време да се издава философско списание в хартиен вид, при положение, че онлайн-изданието е така достъпно? Извинявам се ако вече съм питал и ако сте ми отговорил вече на този въпрос... 🙂 

Георги Хаджийски: Да. 🙂 Ще се повторя, че според мен изданията на хартия трябва да включват само най-ценните текстове и да бъдат подобаващо скъпи - само за истинските ценители. 

Аз: Напълно споделям. Хартия не бива да се хаби за текстове, които не заслужават да бъдат съхранявани на хартия... А народът очевидно в един момент няма да подозира, че има такова нещо като книги... 

Георги Хаджийски: 🙂 

Аз: Книгата ще стане нещо аристократично - и само за аристократи (на духа)... 

Георги Хаджийски: Да. 

Аз: Подобно на картините... 

Георги Хаджийски: Понастоящем много от старите списватели на проза и поезия милеят да видят нещо свое в интернет, защото се четяло. Виртуалността за тях още е свръхценна. Вървим обаче към споделената концепция - поне и според мен. 

Аз: Съгласен съм.

ВЪПРОС: А вие какво мислите по поставения проблем - ИЛИ ТОЙ ВЪОБЩЕ НЕ ВИ ВЪЛНУВА?

ОЩЕ ЕДНА ДОБАВКА (КАКВО КАЗАХ НА АВТОРА СЛЕД ПУБЛИКАЦИЯТА!): 

Представих публикацията Ви. Но понеже блогът ми е оценен от българите, работещи във фейсбук за "спамърски" (при всеки опит за споделяне на линк от блога ми излиза съобщение, че този линк води да "съдържание, вредно за евентуалните читатели", някаква такава идиотщина излиза, сега не мога да го цитирам точно щото съвсем съм блокиран там, но Вие сам можете да проверите ако вземете линка и опитате да го сложите, любопитно е каква голяма чест са ми оказали въпросните нашенски дебили, работещи във фейсбук!), та по тази причина ми се налага да ползвам линкове от другите си блогове, в случая на ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО НА сп. ИДЕИ; тъй че, мисълта ми е, ако искате да видите как съм представил публикацията Ви, ще Ви се наложи да ползвате линка (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ), това бях длъжен да Ви кажа... 

Ако имате забележки как съм представил публикацията Ви (в блога си, не в сп. ИДЕИ), кажете, ще внеса корекции...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo