Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 7 януари 2022 г.

Химера ли е социалното равенство: допустимо ли е държавата да се намесва за да намалява драстичните различия между бедни и богати?

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Предаването, за което става дума, започва някъде към 2-ия час и 55 минута на този запис. (Ако плейърчето не се отваря то тогава ползвайте ето този линк за да стигнете до него!) 

Същото предаване можете да гледате и ето тук:

 

Останалите части можете да гледате ето тук: Част 2 Част 3 Част 4 


КОМЕНТАР НА РАЗГОВОР МЕЖДУ ДВАМА ПРИВЪРЖЕНИЦИ НА ПАРТИЯ „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ”

Иванка и Жак Асса

Те се стремяха към обективност, доколкото обективни могат да бъдат съмишленици. Нашият приятел Грънчаров дори „си призна”, че обича провокативните мнения. Ето няколко от нашите, които той е публикувал на базата на афоризма на Волтер: Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.

  1. Анатол Франс е написал, че „богатият и бедният имат еднакво право да спят под мостове, но не ползват еднакво това свое право”.

  2. Един ваксаджия помолил навремето идеолога на БСП, другаря Лилов, да му обясни как да познае, че сме достигнали комунизма. Лилов показал през прозореца една лека кола и му казал, че при комунизма всеки ще може да си купи такава кола. Ваксаджията после обяснявал на другите, че при комунизма всеки ще може да си купи сандъче за лъскане на обувки. Ако заменим „комунизъм” с дясното либертарианство, което „превзе” България през последните 30 години, повечето българи вече могат да си купят сандъче за лъскане на обувки, макар че едно малцинство си купи луксозни мерцедеси (което в „старите” демокрации се счита за снобизъм). И като че ли се забравиха афоризмите на Христос и Моисей за „богатите хора и камилата, минаваща през иглени уши” или „никога не заменяйте Бог със ЗЛАТНИЯ ТЕЛЕЦ”. Хамлет казва „… има нещо гнило в Дания” (макар че днес в Дания не остана нищо гнило).

Фиг.1

  1. Една от основните грижи в ПОЛИТИКАТА на една държава е да намали голямата социална разлика (коефициент на Джини), която в България е много по-голяма от тази в ЕС (фиг.1). Има два начина за намаляване на неравенството, което е типична ЛЯВА ПОЛИТИКА:

а) ЧРЕЗ РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ (попара, която вече изсърбахме);

б) ЧРЕЗ КОНТРОЛ ВЪРХУ ПАЗАРА С ОГРАНИЧАВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА И КРАЖБИТЕ, което е съвсем дясна мярка.

4. Относно ПОЛИТИЧЕСКИЯ ОПИТ, ние преживяхме един „опитен пожарникар” да управлява еднолично цяла България, като бил прочел и двете части на „Винету” (макар че те са три части). Така че сигурно „ще изтърпим” и управлението и на „неопитния” представител от първата десятка на випуска на Харвард.

5. Относно „подвеждането” с енергийния мораториум, тези неопитни политици веднага го ограничиха до три месеца, за да се запознаят с темата и за да може този народ да остане „поне с носа си над водата”.

6. Сега за „умната” политика на интелигентния политикоиномист Иван Костов. Основното в нея беше преминаването на икономиката в частни ръце, тъй като „държавата е лош стопанин”. По този начин уедрените предприятия (особено в селското стопанство) се раздробиха и станаха неконкурентно способни на уголемяващите се корпорации, в които западните държави участват с големи пакети акции. Корпорациите разпределят печалбите си според „пакета от акции”. Това беше в основата на „икономическото чудо” на разорена Европа след Втората световна война.

Покойният д-р Петър Дертлиев (с когото имахме честта да разговаряме лично), твърдеше, че заводите могат дори да се подаряват на частни лица, но със строги договори до 5 години да удвоят производството си - в противен случай трябва да върнат заводите заедно с цялото си имущество (което контролните органи не трябва да допуснат да се изнесе в чужбина. Дори беше създадена „комисия за контрол на приватизацията”. А стана тя, каквато стана… и ние сега сме с „повишен жизнен стандарт”. Всички вече можем да си купим сандъчета за лъскане на обувки и професията „ваксаджия” се трансформира в „нощен пазач” вместо в много уважаван философ.

Отново повтаряме, че сме непоправими оптимисти, защото вярваме, че рано или късно и в България няма да има „нещо гнило”. . . Щом Финландия (родното място на дядо Коледа, с около 7 пъти по-малко дадености) УСПЯ, защо и България да не може да успее… Дано ние и разговарящите успеем да го доживеем (тези реплики слушахме от родителите си, от които за щастие унаследихме оптимизма си)!!!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...







Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: