Кои са причините за тeжкото ни състояние?

Един мой бивш ученик, на когото съм преподавал преди години философия (в славната някога пловдивска ПГЕЕ, наричана все още, заради капризите на настоящата й директорка, не иначе, а... "ТЕТ ЛЕНИН"!), той живее в западна страна, ми е написал дълго и интересно писмо с много въпроси към мен, което обаче не бива да публикувам (понеже не съм взел неговото съгласие за това!); но преценявам, че нищо не пречи да публикувам още сега своя отговор, в който, така или иначе, индиректно се поставят за обсъждане някои твърде важни въпроси; държа да ви уведомя и за това, че тук публикувам първата част на своя отговор, останалото предстои:

Здравейте, уважаеми г-н Н.,

Много Ви благодаря за писмото и за доброто отношение към мен - и към това, което правя. Непременно бих поздравил уважаемата г-жа ..., но нямам контакт с нея, аз отдавна вече не съм в ПГЕЕ, а пък най-вероятно тя вече е излязла в пенсия. Спомням си за вашия клас, макар тогава да се намирах в твърде тежък (най-тежкия!) период от своята учителска кариера. Тъй че за мен е голяма загадка при ония ужасни условия как е било възможно да сте запазил добро отношение към мен, предвид обстоятелствата, което говори много за добродетелите на Вашата личност; не крия, че ми е много приятно, че по този начин сте възприел това, което правя и особено, че желаете да обсъждаме някои важни въпроси и сега; с удоволствие ще опитам да Ви отговоря на нелеките въпроси, които ми поставяте. Макар и мен ме е страх, че писмото ми ще стане доста дълго (много съжалявам, че сте изтрил Вашите разсъждения, понеже писмото щяло да стане дълго, моля Ви, никога не правете това, нека да уважаваме собствения си ум, мисълта си, да ценим техните, тъй да се рече, "продукти" или произведения, създания!).

Преди да започна отговора си искам да Ви кажа, че аз от години общувам по различни с немалко хора, на които навремето съм преподавал философия, с някои си пишем писма, с други правим дискусии, някои от тия дискусии съм публикувал във философското списание ИДЕИ. Но, за жалост, с всичките тях общувам, разговарям, обсъждам разни и то важни проблеми ПООТДЕЛНО, затова имам една мечта: покрай блоговете ми, канала ми в youtube, било в някоя от групите, които съм създал във facebook или някъде другаде или по друг начин (примерно в създадените от мен ДИСКУСИОНЕН КЛУБ и също така ФИЛОСОФСКИ КЛУБ!) да възникне една МИСЛЕЩА ОБЩНОСТ, защото на мен, разбира се, ми е приятно да разговарям с всеки от тия интересни личности поотделно, но представяте ли си колко по-интересно и по-приятно ще бъде да възникне една такава група или общност, където поставените от някой въпроси да бъдат обсъждани от повече хора?! Ето това ми е мечтата, между другото от много години аз съм се опитвал да правя същото, където съм работил, било в училище, било в университет, винаги съм правил дискусионен или философски клуб, където са се изявявали най-добрите, именно сериозно мислещите мои ученици, студенти, приятели (защото през годините на тази основа съм имал и много добри приятели!). Но не знам защо, дали това е някаква българска особеност, но напоследък моите усилия в тази посока не водят до някакъв резултат, аз продължавам да разговарям с всичките тия хора поотделно, но общност между нас, кой знае защо, не се поражда, не възниква, не зная защо е така. (А днес, благодарение на технологиите, имаме прекрасни възможности за общуване, за провеждане на разгорещени дискусии онлайн, не и не, това не се получава, защо ли е така не мога да разбера, но се мъча да го проумея и да го превъзмогна.)

Извинявайте за отклонението. А сега по въпросите, които поставихте.

Всъщност аз на тия Ваши въпроси сякаш предварително съм отговорил, казал съм какво мисля в една нова своя книга, която се казва РЕАНИМАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА, намира се ето тук https://humaig.blogspot.com/2022/01/blog-post.html , може да я разлистите когато имате време. Темата за демокрацията е основната тема, по която мисля, говоря и пиша през последните години, но и преди това, тя е една от темите на живота ми. Ето сега конкретно по Вашите тези:

Казвате първо  "съвременната демокрация допринася неимоверно за унищожаването на човешката цивилизация", явно смятате, че съвременните общества се намират в упадък и е възможно дори да загинат (застрашени са от гибел) тъкмо заради демокрацията. Изглежда по Вашето убеждение димокрацията в съвременни условия сякаш "гние", е "загнила", което вещае гибелта й. Знаете ли, тази теза за "гниенето" на демокрацията, което неминуемо ще доведе до гибелта й, за мен изобщо не е нова, аз откакто се помня все слушам около себе си такива вещания, че демокрацията, именно западната демокрация, също така "капитализмът", неминуемо заради туй "гниене" ще загинат, това нещо го слушам аз откакто се помня, значи някъде 50 години. (Навремето като ни казваха тия приказки, че "капитализмът гние и е доста загнил", ние се споглеждахме и усмихвахме, щото в главите ни се появяваше една такава асоциация: капитализмът явно е като... мушмула, и той гние, гние, а колкото повече гние, толкова по-сладък става!). Мисълта ми е, че тази теза за упадъка на демокрацията и на западните общества не е нова, Вие внасяте този акцент: че именно самата демокрация ПРЕДИЗВИКВА пропадането на цивилизацията. А дали съвременното, сегашното, актуалното състояние на демокрацията не поражда такова впечатление? И дали това впечатление не е измамно?

Ето че за да отговоря на тия въпроси трябва да напиша цяла книга; ще се постарая да бъда обаче кратък, въпреки рисковете.

Демокрацията в моето разбиране съвсем не е нещо идеално, съвършено, не, напротив, тя е нещо много лошо и много трудно съществуващо, осъществяващо се, функциониращо; тя има ред дефекти, недостатъци, кусури, но възловата дума е: демокрацията е НЕЩО МНОГО ТРУДНО реализиращо се, тя е нещо много сложно, има много фактори, от които тя зависи, а най-важният фактор за състоянието на демокрацията в едно или друго общество е това, което е в главите, в съзнанията на човеците, които изграждат това общество; като се увреди нещо в главите на хората, това мигновено рефлектира, отразява се в тяхното битие, в техния живот, в тяхното съществуване, в отношенията, които съществуват между тях; водещото в нашето съществуване на човеци е това, което е в главите ни, т.е. нашите ИДЕИ пораждат, предизвикват нашето съществуване и живот; демокрацията ни е продукт на това, което е в душите ни. А давате ли си сметка какво е състоянието в душите на хората, които изграждат, така да се каже, едно общество, които са неговата плът? Тия хора при демокрацията имат ПЪЛНА свобода, но свободата е коварно нещо, тя е също така опасно нещо, ето защо общо взето в душите на хората в съвременните общества е ПЪЛЕН ХАОС и много често е една СТРАШНА БЕЗПЪТИЦА. Щото в съвременния живот (да отчетем и влиянието на МЕДИИТЕ, които имат огромна власт, а кой ли контролира тази власт - и за какво ли я използва, какви ли цели има?) та значи в съвременния живот хората се поставени в една КРАЙНО ТЕЖКА, бих казал ДРАМАТИЧНА, твърде объркана ситуация, която просто не е по силите на повечето хора, в смисъл да я обхванат, подредят, да я осмислят, да я анализират задълбочено, основателно, на тази база след това да си изработят своя премислена и РАЦИОНАЛНА ЖИЗНЕНА СТРАТЕГИЯ. Някой помага ли им на тези хора да решат тази ОСНОВНА ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА ЗАДАЧА на живота си? Не, нали така, никой не им помага, всеки е оставен на произвола, "Делото по спасяването на давещите се и дело на ръцете на самите давещи се!" и т.н. И повечето хора, като не могат да решат тази задача, се оставят някой друг да решава вместо тях, ето, този ОТКАЗ (бягство) ОТ СВОБОДАТА, това, че СВОБОДАТА НЕ Е ПО СИЛИТЕ на повечето хора според мен е причината за наистина огромните проблеми пред всяко съвременно и демократично (искащо да бъде такова, щото има общества, които дотам са изчерпали съпротивителните и жизнените си сили, че вече не искат това: те искат някой да ги оправя, искат "силна ръка", мечтаят си за тирания и пр.) общество. Най-голямата заплаха за цивилизацията по тази причина за мен е именно тази дълбока ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА КРИЗА В ДУШИТЕ на хората, от която те не могат самостоятелно да намерят изход и решение. А по моето дълбоко убеждение демокрацията въпреки всичките си трудности и несъвършенства е УНИВЕРСАЛНА ФОРМА, която точно съответства на ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА, тя пък от своя страна може да се изрази с една дума: СВОБОДА. Излиза, че ако човешката цивилизация е заплашена от нещо, то тя не е заплашена от самата демокрация като такава, а е заплашена от нейното изкривяване, от нейното опошляване, от нейното изопачаване, профанизиране, израждане и пр. Спирам защото иначе няма да има край моят отговор.

Но второто място пишете: "... българинът няма нито знанията, нито думата и нито възможността (политически) да промени каквото и да е статукво в демократичната държава или сиреч, България е "малка хапка"...". По това Ваше твърдение се смятам за длъжен да Ви кажа поне това:

Съгласен съм, че в момента, за сегашното състояние и положение, думите Ви са напълно правдиви. Така е, за жалост. Но това, което е причина за днешното състояние, е не нещо друго, а СЪЗНАНИЕТО и дори, ако щете, САМОЧУВСТВИЕТО на този наш масов сънародник, който отдавна не просто не знае, не съзнава, той даже и не чувства, че главната причина за това състояние е именно ТОЙ САМИЯТ, да, понеже съзнанието на т.н. масови българи е такова, затова е такова е положението им, в което са се довели; не някой друг им е крив, а те самите са виновни, че са се озовали в това твърде жалко положение. Разбира се, този масов българин или наш сънародник не бива да го корим и съдим прекалено строго, щото за неговото ДУШЕВНО-НРАВСТВЕНО  ДУХОВНО СЪСТОЯНИЕ е виновен не толкова и само той самият, а има ред причини, които обаче не го извиняват, че е допуснал да се окаже в това състояние. Кои са причините за това състояние ли? Главната е, че в българския живот липсва подобаващата ДУХОВНА КУЛТУРА, т.е. самата ни духовна култура е поразена и не си изпълнява ролята, причина за това е половинвековната хегемония на войнстващия марксизъм-материализъм на комунизма, но и преди това, преди 1944 г. ний, българите, не сме имали подобаващата ДУХОВНА КУЛТУРА, подобаващото образование и възпитание на младите хора, на народа. И ето сега, за да се промени нещо от ПЛАЧЕВНАТА СИТУАЦИЯ, в която се намира народа ни, откъде трябва да се започне? (И трябва да знаем, че това съвсем няма да е леко, напротив, много тежко и трудно ще е, този поврат иска пълна мобилизация на духовните сили на индивидите и на народа!) Трябва да се започне с ПРОМЯНА В СЪЗНАНИЯТА, в главите, а това се прави с ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО на младите, оттам се тръгва. Откъде да започнем там ли - след като и учителите ни са с абсолютно същото масово и увредено, жестоко бездуховно съзнание и състояние? На тия въпроси отговарят моите книги за осъвременяването и промяната в образованието, които написах и публикувах в последните години, могат да се намерят на съответното място в блога ми: 

За студенти, ученици и всички интересуващи се

Толкова засега, щото стана доста дълго и аз се изморих. Скоро ще се постарая да Ви отговоря и на другите въпроси, щото и те са твърде интересни и хубави.

До скоро!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo