В. каза: Г-н Грънчаров извинете много за беспокойството, но в училище дадоха един въпрос и ако може нещо така да искам помощ от вас:
1.) Защо смъртта обезсмисля човешкия живот?
Отговорих й ето как:
Въпросът е провокативен, смъртта не обезсмисля живота на човеците, напротив, помага ни да го осмислим, да го разберем, принуждава ни към това. Ако разберем що е нещото, наречено смърт, ще разберем другото нещо, наречено живот. Но има ли изобщо смърт, или има само у-мир-ане, т.е. напускане на този свят и отиване в един друг свят? (Думата "мир" е стара дума за свят.)
На някои безсмислено живеещи хора им се иска да има пълна смърт, т.е. след смъртта да няма нищо, като умираме да се разтваряме в нищото. Да, но едва ли е така, колкото и да им се иска то. Защото Този, който ни е дал живота - Бог - съвсем справедливо ще ни пита: ти какво направи с този така ценен дар, който ти дадох? Само Той има право да ни пита това. Ако няма Бог, тогава се обезсмисля всичко, ето, тия, които искат да има пълна смърт, те всъщност искат да няма Бог.
Значи факта на смъртта (ние наистина сме смъртни, тук, на този свят, няма да живеем вечно!) ни принуждава да разберем смисъла на живота си, а този смисъл ние го сътворяваме сами. Защото имаме свободата да живеем както намерим за добре.
Толкова засега. Може да Ви пишат шестица ако развиете по свой начин някои от тези мисли.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар