Резултатът от "събеседването" в ХГ-Пловдив излезе. Виждате, че съм събрал недостатъчно точки за да бъда удостоен с честта да преподавам в училището, в което в началото на "лошите 90-те години" бях за малко директор; иначе казано, назначеният от предишната мутро-комунисто-гербовашката власт директор спази височайшата омерта лицето Ангел Грънчаров, т.е. моя милост, да бъде държан извън образУвателната система на тъй приказната страна Мутроландия...
Интересно е, че "новото" ръководство на РУО-Пловдив (винаги директорите се съветват с него когато трябва да решават такъв щекотлив въпрос дали да бият шута на "неправилно мислещ" учител като мен!) е дало карт-бланш и за това мое опраскване на лицето Емил Кръстев Начев, което директорства от известно време в това училище.
Каква ще бъде моята реакция на тази поредна гавра и репресия ще научите съвсем скоро... уверявам Ви, ще има такава, няма да си замълча...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
10 коментара:
Едно място, четирима кандидати. Нормално е трима да не успеят. Има далеч по добре платени работи от учител.
Класацията е показателна - "великият" философ Грънчаров се класира едва трети, след никому неизвестни хорица.
Така е при капитализма, другарю Грънчаров. Вие какво искате - да си покажете червената книжка и дипломата от Ленинград и веднага да ви назначат?! Показал сте какво (не)можете и сте заел почетното трето място. Бъдете доволен.
Другарко, глупаво е да ме произвеждате в сан "другарю", щот ако бях другар, Вие щяхте да изнемогвате от непосилна другарска любов към мен, нали така, малоумнице? :-) Второ, нещастнице, къде у нас сте видяла "капитализъм" ма, другарко?! :-) Та Вие дори не знаете що е това капитализъм, клета глупава анонимна и безлична душо...
Другарко, нима не разбирате и това, че ний, учителите, не се вълнуваме от пари и от заплащане, че съвсем друг ни е интересът да сме учители?! Имам предвид истинските учители, а не ментетата де...
Другарко, а какво Ви говори това, че моя скромна милост е едва на трето място? Я помислете малко, да видим дали ще сфанете истинската причина...
7 бяха кандидатите, а не 4-ма. За сведение на разтревожената другарка...
Абе Грънчаров, на теб ти остават 2г. до пенсия, защо се натискаш толкова за това място? Остави на младите и незавършили в СеСеСеРе.
Грънчаров, търсят се спешно селски даскали, защо не опиташ в някое пловдивско село?
Другарко, опитвам се да стана учител с надежда Вие лично да получите разрив на сърцето от мъка - и така да Ви спася от титаничните душевни мъки по повод на моята личност. :-) Понеже съм хуманист, затова от състрадание към Вашите нетърпими терзания постъпвам така. Сега зацепихте ли коя е истинската причина да се опитвам да се върна в образУванието?
Публикуване на коментар